— Разбирам. Вярвам, че той ще е добре. — Дон Салвара забарабани с пръсти по писалището и впери очи в белязания. — Инак ще бъда много недоволен.
— Той е напълно невредим, давам ви думата си на слуга на Херцога.
— Ще я приема за достатъчна. Засега.
Белязаният въздъхна и разтърка очи с двата си облечени в ръкавица пръста.
— Няма нужда да започваме така, господарю. Извинявам се за внезапността на нашата поява и начина, по който се натрапихме, но вярвам, ще разберете, че вашето благополучие е от първостепенна важност в очите на нашия господар. Наредено ми е да попитам — днес забавлявахте ли се на Пира?
— Да… — Дон Салвара заговори предпазливо, като пред адвокат или съдебен писар. — Предполагам, че това ще е точна оценка.
— Добре, добре. Имахте компания, нали?
— Доня София беше с мен.
— Имам предвид друг. Не е поданик на Негова светлост. Не е каморец.
— Аха, търговецът. Търговец на име Лукас Феруайт, от Емберлен.
— От Емберлен. Разбира се. — Белязаният скръсти ръце и огледа кабинета на дона. Загледа се в двата малки стъклени портрета на старите дон и доня Салвара, поставени в рамка и превързани с траурни панделки от черно кадифе. — Е, този човек е търговец от Емберлен, колкото и ние с вас, дон Салвара. Той е измамник. Мошеник.
— Аз… — Дон Салвара се засили да скочи на крака, но се сети за мъжа зад гърба си и явно размисли. — Не виждам как е възможно! Той…
— Моля за прошка, господарю. — Белязаният се усмихна мрачно и изкуствено, както би се усмихнал бездетен, докато се опитва да успокои разплакано бебе. — Но нека ви попитам, чували ли сте за мъжа, когото наричат Тръна на Камор?
2
— Крада само защото милото ми старо семейство има нужда от пари, за да преживява!
Локи Ламора заяви това с високо вдигната чаша. Той и останалите Джентълмени копелета седяха около старата маса от вещерско дърво в разкошната бърлога под Дома на Переландро — Кало и Галдо от дясната му страна, Джийн и Дървеницата от лявата. Пред тях бе подредено изобилие от ястия, а небесният полилей грееше отгоре с познатата златиста светлина. Останалите избухнаха в подигравателен смях.
— Лъжец! — извикаха те в хор.
— Крада само защото този покварен свят не ми позволява да работя някой честен занаят! — извика Кало и вдигна чаша.
— ЛЪЖЕЦ!
— Крада само защото трябва да изхранвам клетия си ленив брат близнак, чиято наглост разби сърцето на майка ни! — заяви Галдо и сръчка Кало с лакът.
— ЛЪЖЕЦ!
— Крада — рече Джийн, — защото временно съм се събрал с лоша компания!
— ЛЪЖЕЦ!
Най-сетне дойде ред и на Дървеницата. Момчето вдигна чаша малко колебливо и се провикна:
— Крада само защото е страшен кеф, мама му стара!
— КОПЕЛЕ!
И сред крясъци и дюдюкания петимата крадци се чукнаха с чаши. Светлината блестеше по кристала и сияеше през мъгливите зелени дълбини на верарското ментово вино. Четиримата мъже пресушиха чашите си на един дъх и ги треснаха върху масата. Дървеницата, вече леко кръстосал поглед, се отнесе със своята с повече финес.
— Джентълмени, държа в ръцете си първите плодове на нашите дълги седмици на проучвания и страдания. — Локи вдигна пергаментов свитък, привързан с панделки и запечатан със синия восъчен печат на член на дребната каморска аристокрация. — Кредитно писмо за пет хиляди цели крони, които да бъдат изтеглени утре от влоговете на дон Салвара в Мераджио. И, смея да кажа, първият резултат, постигнат с помощта на нашия най-млад член.
— Момчето от бъчвата! — провикнаха се в един глас братята Санца. Миг по-късно откъм техните места във въздуха литна хлебче с бадемова кора, уцели Дървеницата право между очите и тупна в празната му чиния. Дървеницата го разчупи на две и отвърна подобаващо, с точен прицел, въпреки че се олюляваше. Локи продължи да говори, докато Кало се чумереше и тръскаше трохи от очите си.
— Вторият досег този следобед мина лесно. Но нямаше да стигнем чак дотук толкова скоро, ако не бяха бързите действия на Дървеницата вчера. Колко тъпа, безразсъдна, идиотска, нелепа постъпка! Нямам думи да изразя възхищението си. — Докато говореше, Локи направи някакъв фокус с бутилката и изведнъж празните чаши се оказаха пълни. — За Дървеницата! Новата напаст за каморската градска стража!
Когато ликуването и лоченето след тоста утихнаха, а Дървеницата отнесе такова тупане по гърба, че мозъкът му щеше да се изсипе от черепа, Локи извади голяма чаша, постави я в средата на масата и бавно я напълни.