— Само едно нещо, преди да започнем да ядем. — Той вдигна чашата, а другите млъкнаха. — Чаша, налята на въздуха за отсъстващ приятел. Старият Окови ужасно ни липсва, мир на душата му. Нека Прегърбения страж вечно да бди над своя прегърбен слуга и да го благослови. Той бе добър и каещ се човек, според нрава на тези като нас.
Той постави внимателно чашата в средата на масата и я покри с черна кърпа.
— Той щеше много да се гордее с теб, Дървеница.
— Надявам се. — Момчето гледаше покритата чаша сред разкошната стъклария и позлатена керамика. — Иска ми се да бях го срещнал.
— С тебе щеше да си почине на старини. — Джийн целуна опакото на лявата си длан, благославящият жест на жреците на Безименния Тринайсети. — Добре щеше да му дойде за отмора след всичко, което изтърпя, докато отгледа нас четиримата!
— Джийн е великодушен. Ние с него бяхме светци. Заради братята Санца клетият старец будуваше и се молеше по шест нощи в седмицата! — Локи посегна към един покрит с кърпа поднос. — Да вечеряме!
— Молеше се вие с Джийн да пораснете пъргави и красиви като нас, искаш да кажеш! — Ръката на Галдо се стрелна и улови Локи за китката. — Не забравяш ли нещо?
— Дали?
При този въпрос Кало, Галдо и Джийн впериха очи в него. Дървеницата със стеснителен вид съзерцаваше полилея.
— Проклятие. — Локи стана от позлатения си стол и отиде до един шкаф. Когато се върна на масата, носеше малка чашка за проба, колкото ликьорена чашка. Сипа в нея само няколко капки ментово вино. Не я вдигна, а я бутна в средата до покритата с черна кърпа чаша.
— Чаша, налята във въздуха за някой, който отсъства. Не знам къде е тя в момента и се моля всички да се задавите, освен Дървеницата, благодаря ви много, вашта мама.
— Това надали беше изтънчена благословия, особено за жрец. — Кало целуна опакото на лявата си длан и я прокара над чашката. — Тя беше една от нас още преди теб, гариста.
— Знаете ли за какво се моля? — Локи стисна ръба на масата. Ставите му бързо побеляха. — Един ден някой от вас да разбере какво е любовта, когато тя стигне по-далече от копчелъците на панталоните ви!
— За да бъде разбито едно сърце, са нужни двама. — Галдо внимателно постави лявата си длан върху десницата на Локи. — Не си спомням тя да е прецакала работата без изкусната ти помощ.
— А аз смея да кажа — додаде Кало, — че за нас ще е огромно облекчение, ако проявиш любезността да излезеш навън и да опънеш някоя. Дълго и здравата. Богове, прекарай три наведнъж! Не е като да нямаме пари.
— Казал съм ви, че търпението ми по тази тема се е изчерпало далеч преди… — Гласът на Локи премина в крясък, но Джийн го стисна здраво за левия бицепс. Юмрукът му спокойно обхващаше ръката на другаря му.
— Тя беше наша добра приятелка, Локи. Беше, и все още е. Ти й дължиш нещо по-богоугодно от това.
Джийн посегна за бутилката и напълни чашката догоре. Вдигна я на светлината и пусна ръката на главатаря си.
— Чаша, налята за въздуха за отсъстващ приятел. Желаем на Сабета всичко хубаво. За нас се молим за братство.
Локи се взря в него за миг, който сякаш се проточи минути, и изпусна продължителна въздишка.
— Съжалявам. Не исках да съсипвам тържеството. Наздравицата беше нелюбезна и… се разкайвам. Трябваше да спазя отговорностите си.
— И аз съжалявам — усмихна се плахо Галдо. — Не те обвиняваме за чувствата ти. Знаем, че тя… че тя… си е тя.
— Е, за онова за опъването не съжалявам. — Кало вдигна рамене престорено извинително. — Мамка му, сериозно ти говоря, човече. Топни си пръта. Пусни котва. Върви при някоя да ти прибере камата в ножницата си. Ще ти олекне.
— Не си ли личи, че точно сега съм във възторг? Нямам нужда да ми става по-добре. Ние с вас имаме още работа тази вечер! В името на Уродливия страж, моля ви, може ли да убием темата и да изхвърлим проклетия й труп в залива?
— Съжалявам — обади се Кало след няколко секунди и след точно прицеления поглед на Джийн. — Съжалявам. Виж, знаеш, че ти мислим доброто. И двамата съжаляваме, ако ти досаждаме. Но тя е в Парлей, а ние — в Камор, а ти очевидно…
Кало щеше да продължи, но едно бадемово хлебче отскочи от основата на носа му и той подскочи от изненада. Друго хлебче удари Галдо по челото. Трето тупна в скута на Джийн, а Локи успя да посегне точно навреме, че да отбие предназначеното за него.