— Ама честно! — Дървеницата държеше още хлебчета в протегнатите си ръце и се целеше като със зареден арбалет. — Това ли трябва да чакам с нетърпение, като порасна? Мислех, че празнуваме това, че сме по-богати и по-умни от всички останали!
Локи позагледа момчето, пресегна се и взе пълната чашка от Джийн, а на лицето му се появи усмивка.
— Дървеницата е прав. Стига глупости, хайде да вечеряме. — Той вдигна чашата високо към сиянието на полилея. — За нас — по-богати и по-умни от всички!
— ПО-БОГАТИ И ПО-УМНИ ОТ ВСИЧКИ! — отекна хорът от гласове.
— За здравето на отсъстващите приятели, които ни помогнаха да стигнем дотук! Те много ни липсват. — Локи поднесе чашката към устните си и отпи мъничка глътка, преди да я остави обратно на масата.
— И още ги обичаме — додаде той тихичко.
3
— Тръна на Камор… е един особено нелеп слух, който се носи из трапезариите, когато някои от по-чувствителните донове не си разреждат добре виното с вода.
— Тръна на Камор — рече любезно белязаният — по-рано същата тази вечер слезе от вашата лодка за забавления с подписана полица за пет хиляди от вашите крони от бяло желязо.
— Кой? Лукас Феруайт?
— И никой друг.
— Лукас Феруайт е вадран. Майка ми е вадранка — знам езика! Лукас е от старите емберленци до мозъка на костите си! Увива се във вълна и подскача шест стъпки във въздуха всеки път, когато жена примига насреща му! — Дон Лоренцо свали раздразнено очилата си и ги остави на писалището. — Този мъж би заложил живота на собствените си деца за йената, която може да спечели за буре черва от херинга, която и да е сутрин! Имал съм си работа с такива твърде много пъти, че да броя. Този мъж не е каморец и не е никакъв митичен крадец!
— Господарю, вие сте на двайсет и четири, нали?
— Засега. Това има ли връзка?
— Вие несъмнено сте познавали много търговци през годините след кончината на вашите майка и баща, нека ги споходи покоят на Дългото мълчание. Много търговци, и мнозина от тях — вадрани, правилно, нали?
— Съвсем правилно.
— И ако някой мъж, много хитър мъж, пожелае да мине пред вас за търговец… как ще се облече и като какъв ще се представи? Като рибар? Като наемник стрелец?
— Не разбирам накъде биете.
— Бия нататък, господарю Салвара, че вашите собствени очаквания се използват срещу вас. Вие несъмнено притежавате остър усет към деловите мъже. За краткото време, откакто се разпореждате с вашето семейно състояние, вие го увеличихте неколкократно. Затова мъж, който иска да ви впримчи в измама, би постъпил най-разумно, ако се престори на завършен делови човек. Умишлено да отговори на всичките ви очаквания. Да ви покаже точно онова, което очаквате и желаете да видите.
— Струва ми се, че ако приема вашия аргумент — заговори бавно донът, — то тогава очевидната истина за всяко законно нещо би могла да бъде приета за основание, че то е фалшиво. Аз твърдя, че Лукас Феруайт е търговец от Емберлен, защото той проявява признаците на такъв. Вие казвате, че същите тези признаци са доказателство, че е фалшив. Нужни са ми по-деликатни улики от тези.
— Позволете тогава да се отклоня, господарю, и да ви задам друг въпрос. — Белязаният бръкна в черните гънки на наметалото си и се втренчи в младия благородник. — Ако сте крадец, който ограбва изключително аристокрацията на нашето Херцогство Камор, как бихте се прикрили?
— Изключително? Пак вашият Трън на Камор. Не може да съществува такъв крадец. Съществуват договорености… Тайният мир. Други крадци биха се погрижили веднага щом някой посмее да наруши Мира.
— А ако нашият крадец успява да избегне залавянето? Ако може да скрива самоличността си от другите крадци?
— Ако, ако. Казват, че Тръна на Камор краде от богатите — дон Салвара постави ръка върху гърдите си — и дава и последната медна монета на бедните. Но да сте чували напоследък да са зарязвали пълни със злато торби по улиците на Пожарището? Въглищари или прекупвачи на стари кранти изведнъж да тръгнат с копринени жилетки и бродирани ботуши? Хайде, моля ви се! Тръна е легенда, която простолюдието разправя по кръчмите. Отличен фехтовач, покорител на женските сърца, призрак, който минава през стените. Нелепици.
— Вратите ви са заключени, прозорците — залостени, ала ето ни тук, във вашия кабинет, господарю.
— Признавам ви го. Но вие сте мъже от плът и кръв.
— Така казват. Отклоняваме се от темата. Нашият крадец, господарю, би поверил на вас и равните вам прикриването на неговата дейност. Хипотетично казано, ако Лукас Феруайт е Тръна на Камор и вие знаете, че той е изчезнал с малко състояние, извадено от вашата хазна, какво бихте направили? Ще вдигнете стражата на крака? Ще викате открито за помощ в двора на Негова светлост? Ще говорите за това пред дон Палери Якобо?