— Така ли? Мъжете в маски бяха негови съучастници, господарю. Боят беше инсцениран. Това бе начин да се запознаете с въображаемия търговец и неговата въображаема благоприятна възможност. Всичко, което вие цените, бе използвано за примамка в капана! Вашите симпатии към вадраните, чувството ви за дълг, вашата смелост, интересът ви към фините напитки, желанието ви да сте над дон Якобо. Може ли да бъде съвпадение това, че замисълът на Феруайт е таен? И че трябва да се осъществи изключително бързо и взискателно? Че случайно той удовлетворява всичките ви известни стремежи?
Донът се беше вторачил в отсрещната стена и чукаше с пръсти по писалището, като постепенно завързваше темпото.
— Хвърляте ме в потрес — каза той най-сетне с тих глас, в който бе изчезнала всяка съпротива.
— Простете ми за това, дон Салвара. Истината е злощастна. Разбира се, Тръна на Камор не е десет стъпки висок. Разбира се, той не може да минава през стени. Но той е съвсем истински крадец; преструва се на вадран на име Лукас Феруайт и наистина е взел пет хиляди крони от вашите пари и е хвърлил око на още двайсет.
— Трябва да изпратя някого в Мераджио, за да не може да осребри полицата сутринта — каза дон Лоренцо.
— Моите уважения, господарю, не бива да предприемате нищо подобно. Дадени са ми ясни указания. Ние искаме не само Тръна, искаме и съучастниците му. Свръзките му. Източниците му на сведения. Цялата му мрежа от крадци и шпиони. Вече го открихме и можем да го следим как действа. Само един намек, че играта му е разкрита, и той ще офейка. Такава благоприятна възможност може никога повече да не ни се удаде. Негова светлост Херцог Никованте е твърдо убеден, че всеки, замесен в тези престъпления, трябва да бъде разкрит и заловен. За да го постигнем, се изисква пълното ви съдействие в името на Херцога, за което ви молим.
— И какво трябва да правя?
— Продължавайте да се държите така, все едно изцяло сте повярвали в историята на Феруайт. Нека той осребри полицата. Нека усети вкуса на успеха. И когато пак дойде и ви поиска още пари…
— Да?
— Ами че дайте му ги, господарю. Дайте му всичко, каквото поиска.
4
След като разтребиха масата и възложиха на подпийналия Дървеница задачата да лъсне съдовете до блясък с топла вода и бял пясък („Отлично е за моралната ти закалка!“ — провикна се Джийн, щом струпа на купчина порцелана и кристала), Локи и Кало се оттеглиха в Гардероба на бърлогата, за да пристъпят към приготовленията за третия, най-критичен етап в играта с дон Салвара.
Мазето от елдерглас под Дома на Переландро се поделяше на три помещения: едното беше кухнята, другото беше разделено с дървени прегради на спални, а третото наричаха Гардероба.
Дълги рафтове покриваха всичките му стени и бяха отрупани със стотици костюми, подредени по произход, сезон, кройка, размер и принадлежност към обществена класа. Тук имаше власеници, работнически ризи, касапски престилки със засъхнали петна от кръв по тях. Имаше зимни и летни наметала, евтино изтъкани и изкусно скроени, без украса или натруфени с какво ли не — чак до благородни метали и паунови пера. Имаше одежди и принадлежности на повечето терински жречески ордени — Переландро, Морганте, Нара, Сендовани, Йоно и така нататък. Имаше копринени блузи и хитроумно бронирани жакети, ръкавици, шалове и вратовръзки и бастуни и бастунчета колкото за цяла рота куци старци.
Окови бе започнал да събира тази колекция преди повече от двайсет години, а учениците му я бяха допълвали с богатството, натрупано с измами през годините. Много малко от дрехите, обличани от Джентълмените копелета, се изхвърляха — дори и най-смрадливите, пропити от пот летни дрехи се изпираха и почистваха с алхимични вещества и се прибираха грижливо. Винаги можеха да ги замърсят отново, ако е нужно.
Огледало в цял ръст заемаше центъра на Гардероба. Още едно, много по-малко, висеше на система от скрипци на тавана, за да може да се мести и наглася при нужда. Локи бе застанал пред голямото огледало, облечен в костюм от жакет и бричове от кадифе, черно като полунощ. Чорапите му бяха алени като кръв в залезни води, а семплата му каморска вратовръзка беше почти в същия нюанс.
— Дали тази кървава мелодрама е наистина добра идея? — Кало беше подобно облечен, но чорапите и допълненията му бяха сиви. Той запретна ръкавите на туниката си над лактите и ги закопча с клипсове с черни перли.
— Идеята е прекрасна — отвърна Локи, като нагласяше вратовръзката си. — Ние сме Полунощни. Много сме надути. Кой уважаващ себе си шпионин ще проникне в имение посред нощ, облечен в зелено, оранжево или бяло?