— Този, който ще отиде и ще почука на вратата.
— Оценявам това, но все пак не желая да променям плана. Дон Салвара имаше много натоварен ден и един хубав потрес в края ще му дойде добре. Но не можем да го потресем чак толкова, облечени в лавандулово и кармин.
— Със сигурност не и както си го мислиш. Не.
— Този жакет ми стяга на гърба, да му се не види — измърмори Локи. — Джийн! Джииииийн!
— Какво има? — прокънтя след малко в отговор.
— Ами, много обичам да ти произнасям името! Идвай тука!
След малко Джийн влезе в гардероба с чаша ракия в едната ръка и опърпана книга в другата.
— Мислех, че Грауман тази вечер е в почивка — рече той.
— В почивка е. — Локи посочи нервно гърба на жакета си.
— Нужни са ми услугите на най-грозната шивачка на Камор.
— Галдо помага на Дървеницата да измие съдовете.
— Грабвай иглата, очилатко!
Веждите на Джийн се вдигнаха над очилата за четене, но той остави книгата и чашата и отвори един малък дървен шкаф, окачен на стената.
— Какво четеш? — Кало бе закопчал вратовръзката си с малък сребърен клипс с аметист и се оглеждаше одобрително в малкото огледало.
— Кимлартен — отвърна Джийн, докато вдяваше черен конец в иглата от бяла кост, като се опитваше да не се убоде.
— Романсите за Кориш? — изсумтя Локи. — Сантиментални глупости. Не подозирах, че имаш вкус към вълшебни приказки.
— Това случайно са записи от епохата на Теринския трон, които притежават културно значение — отвърна Джийн и застана зад Локи с ножа за разпорване на шевове в едната ръка и вдянатата игла в другата. — Освен това Звярът на Вуацо откъсва главите на трима рицари.
— Случайно ръкописът да е илюстриран?
— Не, хубавите му части — не. — Джийн пипаше по гърба на жакета също тъй изкусно, както някога препипваше ключалките и джобовете на жертвите.
— Само го отпусни. Не ми пука как ще изглежда, и без това ще е скрито под наметалото. После ще го издокараме.
— Защо говориш в множествено число? — изсумтя Джийн и отпусна жакета с няколко стратегически разреза и разпорвания. — По-скоро аз ще го оправя! Ти поправяш дрехи така, както кучетата пишат поезия!
— И си го признавам без бой. О, богове, така е много по-добре. Сега има място да скрия портфейла със сиглата и още няколко изненадки за всеки случай.
— Странно е човек да отпуска нещо по теб, вместо да го стеснява. — Джийн прибра иглата и конеца обратно в шкафчето и го затвори. — Прави упражнения, не ни се ще да надебелееш и с половин фунт!
— Е, по-голямата част от теглото ми се пада на мозъка. — Локи също запретна ръкавите на туниката си и ги закопча като Кало.
— Ти си съставен от една трета лоши намерения, една трета чисто коварство и една осма трици. Останалото бих повярвал, че е мозък.
— Е, като си тука и си такъв спец по клетата ми личност, защо не извадиш сандъка за маскиране и не ми помогнеш за лицето?
Джийн си пийна от ракията и извади висок, очукан сандък с десетки малки чекмедженца.
— Какво ще нагласим първо, косата ти? Ще ставаш чернокос, нали?
— Като катран. Би трябвало да ми се наложи да изиграя този само два-три пъти.
Джийн метна бяла кърпа на раменете му върху сакото и я закопча отпред с малка кокалена закопчалка. После отвори един буркан и загреба с пръсти от съдържанието му — гъста черна помада, която ухаеше силно на цитрусови плодове.
— Хммм. Изглежда като въглища, мирише на портокали. Никога няма да проумея чувството за хумор на Джесалин.
Локи се усмихна, а Джийн започна да втрива помадата в русолявата му коса.
— Дори и черните аптекари трябва с нещо да се забавляват. Помниш ли оная събаряща в несвяст свещ с мирис на говеждо, дето тя ни я даде да се оправим с проклетото куче пазач на дон Фелучия?
— Голяма смешка беше. — Кало се намръщи и продължи да оправя тук-там нещичко по изисканото си облекло. — Уличните котки от всяко кътче на Камор се юрнаха по миризмата! Капеха като круши, цялата улица се напълни с телца! Отвсякъде духа вятър, а ние търчим насам-натам и гледаме димът да не ни настигне…
— Не беше най-прекрасният ни миг — отбеляза Джийн. Беше почти приключил с работата си — веществото сякаш попиваше в косата на Локи и я оцветяваше в естествен оттенък на каморското гарвановочерно. Косата малко лъщеше, но мнозина мъже в Камор използваха помади, за да приглаждат и парфюмират косите си, и това надали заслужаваше внимание.