Джийн избърса пръстите си в бялата кърпа и потопи друга в друг буркан, пълен със седефено желе. То пък, когато си натъркаш пръстите с него, премахваше остатъците от боята за коса, все едно черната помада се изпаряваше във въздуха. Джийн почисти с кърпата слепоочията и врата на Локи и изтри петната и капките, останали след боядисването.
— Белег? — попита той, след като приключи.
— Моля. — Локи прокара кутрето си през лявата си скула. — Разрежи ме ето тук, ако обичаш.
Джийн извади от сандъка тънка дървена тръбичка с тебеширенобял връх и прокара с него къса черта върху лицето на Локи точно както беше му показал. Локи трепна, когато веществото започна да пращи. След миг бялата черта се втвърди в изпъкнала бледа дъга от псевдокожа, съвършено подобие на белег.
В този миг Дървеницата нахлу в Гардероба с бузи, малко по-зачервени от обичайното. В едната си ръка държеше сгъваем портфейл от черна кожа, малко по-голям от тези, каквито обикновено носеха господата.
— Кухнята е почистена. Галдо каза, че ще го забравиш, ако не ти го донеса и не те замеря с него.
— Моля те, не го приемай буквално. — Локи посегна за портфейла, а Джийн махна кърпата от раменете му, доволен, че боята е изсъхнала. — Ако го счупиш, ще те търкалям в бъчва чак до Емберлен. Лично.
Сиглата беше вътре в портфейла — същински бонбон от злато, кристал и матирано стъкло, най-скъпият досега реквизит в цялата игра. Дори и буренцето с остершалинска ракия 502 им беше излязло по-евтино. Знакът беше изработен в Талишам, на четири дни път надолу по брега в южна посока. На никой каморски фалшификатор, без значение колко умел е той, не можеше да се разчита, че ще си държи езика зад зъбите или че няма да го притесни да изкопира знака на тайната полиция на Херцога.
Стилизиран паяк над печата на властта на Светлото херцогство — никой от Джентълмените копелета не беше виждал този печат, но Локи беше сигурен, че малцина от дребните благородници са го виждали. Точните хора на Камор шепнешком разпространяваха помежду си грубото описание на ужасяващата сигла. По това описание, според най-вероятните догадки, бе изготвен и фалшификатът.
— Дюран Ширита разправя, че тоя Паяк е пълна измишльотина — рече Дървеницата, когато му подаде портфейла. И тримата по-възрастни Джентълмени копелета го изгледаха изпитателно.
— Ако сложиш мозъка на Дюран в пълен с вода напръстник — рече Джийн, — ще прилича на кораб, запилял се сред морските простори.
— Полунощните действително съществуват, Дървеница. — Локи поопипа предпазливо косата си и видя, че ръцете му си остават чисти. — Ако някога те хванат, че нарушаваш Мира, най-добре се моли Капа да те докопа преди тях. Барсави е самата душа на милостта в сравнение с мъжа, който управлява Двореца на търпението.
— Знам, че Полунощните действително съществуват — рече Дървеницата. — Казах само, че някои разправят, че Паякът бил измишльотина.
— О, той съществува. Джийн, избери ми мустак. Нещо, което да върви на тази коса. — Локи прокара пръст по гладката кожа около устните си, избръсната веднага след вечеря. — Зад Полунощните стои човек. Ние с Джийн години наред се мъчихме да разберем кой от двора на Херцога трябва да е той, но никоя улика не доведе доникъде.
— Дори и ние с Галдо я закъсахме — додаде Кало. — Личи си, когато си имаш работа с дявол, който пипа много внимателно.
— Но как може да сте сигурни?
— Нека ти го обясня така, Дървеница. — Локи млъкна — Джийн му показваше фалшив мустак. Той поклати глава и Джийн продължи да се рови в сандъка. — Когато Капа Барсави нарочи някого, ние чуваме за това, нали? Имаме си връзки и новината се разчува. Капа иска хората да знаят основанията му — това спестява бъдещи неприятности и служи за назидание.
— А когато Херцогът сам нарочи някого — продължи Кало, — винаги има знаци за това. Жълтурковците, войниците на Нощното стъкло, призовки, процеси, прокламации.
— Но когато Паякът нарочи някого… — Джийн му показа втори мустак и Локи кимна одобрително. — Когато Паякът нарочи някого, клетото копеле веднага изчезна от лицето на земята. А Капа Барсави не казва нищо. Схващаш ли? Той се преструва, че нищо не се е случило. Затова, като имаш предвид, че Барсави не се страхува от Херцога… Всъщност го гледа доста отвисоко… ами, следва, че там има някой, който го кара да си подмокря бричовете.