— О, значи някой друг, а не Сивия крал?
Кало изсумтя.
— Тая шашма със Сивия крал ще приключи след няколко месеца, Дървеница. Един самотен умопобъркан срещу три хиляди ножа, всичките подчинени на Барсави — Сивия крал е ходещ труп. Но от Паяка не е толкова лесно да се отървеш.
— И точно затова — додаде Локи — се надяваме да видим как дон Салвара ще подскочи шест стъпки Във Въздуха, когато ни завари да го причакваме в кабинета му. Защото и на хората със синя кръв изненадващите визити на Полунощните им харесват точно толкова, колкото и на нас.
— Неприятно ми е, че те прекъсвам — обади се Джийн, — но този път обръсна ли се? А, добре. — С малка пръчица той намаза горната устна на Локи с лъщяща прозрачна паста. Локи набърчи отвратено нос. С няколко бързи движения с пръсти Джийн нагласи фалшивия мустак и го притисна, за да залепне. След секунда-две той прилепна толкова здраво, все едно е израсъл естествено.
— Това лепило се прави от вътрешността на кожата на вълча акула — обясни Джийн на Дървеницата. — Последния път, като го ползвахме, забравихме да вземем разтворител…
— А трябваше да се отърва спешно от мустака — допълни Локи.
— И проклет да съм, ако не пищеше като заклан, докато Джийн ти оказваше тази чест — подсмихна се Кало.
— Като някой от братята Санца в празен публичен дом! — Локи показа грубиянски жест на Кало, а в отговор близнакът се престори, че се прицелва в него с арбалет и стреля.
— Белег, мустак, коса. Приключихме ли? — Джийн прибра остатъка от маскировъчните средства в сандъка.
— Да, би трябвало това да е достатъчно. — Локи огледа отражението си в голямото огледало и когато заговори пак, гласът му беше променен: едва забележимо по-плътен, една идея по-груб. Интонацията му беше киселата досада на сержант от стражата, който чете конско на дребен престъпник за хиляден път в кариерата си. — Да вървим да светнем човека, че си е навлякъл беля с крадци.
5
— Значи — каза дон Лоренцо Салвара — искате да продължа нарочно да пиша полици на човек, когото ми описахте като най-сръчния крадец в Камор.
— С цялото ни уважение, господарю Салвара, точно това бихте направили дори и без нашата намеса.
Когато Локи говореше, в гласа и маниерите му не се долавяше дори намек за Лукас Феруайт; нямаше ни следа от скованата енергия или препарираното достойнство на вадранския търговец. Това ново създание имаше фиктивната подкрепа на неопровержимата заповед на Херцога. Беше от хората, които можеха и биха дразнили един дон, когато оскверняват неприкосновеността на неговия дом. Подобна наглост не можеше да се наподоби — Локи трябваше да я почувства, да я извика отвътре, да се увие в нахалството, сякаш беше стара и удобна дреха. Локи Ламора се превърна в сянка в собственото си съзнание — сега той беше Полунощен, полицай от мълчаливата полиция на Херцога. Сложните лъжи на Локи бяха простите истини на този нов човек.
— Обсъжданите суми биха могли… съвсем лесно да намалят наполовина наличното ми имущество.
— Тогава дайте на нашия приятел Феруайт половината си богатство, господарю. Задушете Тръна точно с онова, което той желае. Полиците ще го обвържат, ще го накарат да снове напред-назад между лихварските къщи.
— Лихварски къщи, които ще хвърлят съвсем истинските ми пари по този фантом, искате да кажете.
— Да. В служба на Херцога, не по-малко. Кураж, господарю Салвара. Напълно във възможностите на Негова светлост е да ви обезщети за всяка загуба, претърпяна от вас, докато ни помагате да заловим този човек. По мое мнение обаче Тръна няма да има време нито да похарчи тези средства, нито да ги прехвърли много надалеч, затова откраднатите ви пари би трябвало да бъдат възстановени още преди да е станало нужда. Редно е да обмислите и онези страни на ситуацията, които не са строго финансови.
— А именно?
— Благодарността на Негова светлост за вашата помощ в извеждането на задачата до желания от нас изход — рече Локи — срещу определеното му неудоволствие, ако известна неохота от ваша страна предупреди крадеца, че мрежата около него се затяга.
— Аха… — Дон Салвара взе очилата и отново ги нагласи на носа си. — С това надали бих могъл да споря.
— Няма да ми е възможно да говоря публично с вас. Никой униформен член на каморската стража няма да се обърне към вас по никаква причина, свързана с тази афера. Ако изобщо разговарям с вас, трябва да бъде нощем, тайно.
— Да наредя ли на Конте да държи подръка почерпка за мъже, които влизат през прозорците? Да кажа на доня София да праща Полунощните в кабинета ми, когато изскочат от гардероба й?