Имението на дон Салвара представляваше четириетажен правоъгълник с колони, на възраст няколко века и малко схлупен под тежестта на годините, защото бе построен изцяло от човешка ръка. То беше нещо като остров сам по себе си в центъра на Исла Дурона, най-западната част на Алчегранте, обградено отвсякъде с висок дванайсет стъпки каменен зид и потънало сред гъсто обрасли градини. Зидовете му не граничеха с тези на съседните имения. Кехлибарени светлини горяха зад тесните прозорци на третия етаж.
Локи и Кало слязоха безшумно от конете в уличката, минаваща покрай северния зид на имението. Няколко дълги нощи внимателни огледи, проведени от Локи и Дървеницата, бяха разкрили най-лесните маршрути за прескачане през зида в двора на Салвара. С това облекло, под прикритието на мъглата и мрака, те щяха да станат практически невидими веднага щом прескочат външната стена и се махнат от улицата.
Миг на щастлив покой ги обзе, щом Кало върза конете за разкривения дървен прът до градинската стена. Жива душа не се мяркаше. Близнакът погали тънката грива на кобилата си.
— Обърни чашка-две в наша памет, ако не се върнем, любима.
Локи се подпря гърбом върху основата на стената и събра шепи. Кало стъпи в това импровизирано стреме и скочи нагоре, изтласкван едновременно от силата на краката си и от ръцете на Локи. Щом се покатери безшумно и полека върху зида, той протегна и двете си ръце надолу, за да издърпа Локи — колкото Локи беше слаб, толкова близнакът Санца беше жилав, и операцията мина гладко. Само след секунди и двамата бяха долу сред влажния благоуханен мрак на градината и, приклекнали неподвижно, се ослушваха.
Вратата на приземния етаж беше залостена отвътре със сложни часовникови ключалки и стоманени резета — тя просто не можеше да бъде отворена. Но покривът… Ами, тези, на които все още не им беше пораснала чак толкова работата, че да живеят под постоянна заплаха за убийство, често изпитваха неприлично голямо доверие към високите стени.
Двамата крадци се закатериха по северната фасада на имението бавно и полека, като заклиняваха здраво ръце и крака в пукнатините по топлия гладък камък. Първият и вторият етаж бяха тъмни и притихнали; на третия етаж светеше от другата страна. С разтуптени от възбуда сърца те се изкатериха чак до парапета на покрива и там спряха за продължителна почивка, като се ослушваха за всеки звук от вътрешността на имението, който би им намекнал за някакво разкритие.
Луните бяха забулени от ефирни сиви облаци. Отляво градът бе дъга от мержелеещи се скъпоценни камъни светлини, които сияеха в мъглата, а над тях невъзможните висини на Петте кули се възправяха като черни сенки на фона на небето. Нишките от светлина, които горяха по техните парапети и в прозорците им, по-скоро подсилваха, отколкото намаляваха злокобното излъчване. Да ги съзерцаваш от земята беше сигурна рецепта да ти се завие свят.
Локи първи се прехвърли над парапета — взирайки се на слабата светлина, падаща отгоре, той стъпи здраво на застланата с бели плочки пътека в средата на покрива и се спря. Намираше се сред тъмните силуети на храсти, цветове, малки дървета и лози — на покрива ухаеше на растения и нощна почва. Градината на нивото на улицата беше скучна, макар и добре обгрижвана. Тази тук беше частният ботанически резерват на доня София.
Повечето алхимици ботаници според опита на Локи много се въодушевяваха от странните отрови. Той се погрижи да се увие плътно в качулката и наметалото и покри лицето си с черния си шал.
Пристъпвайки тихо по бялата пътека, Локи и Кало вървяха през градината на доня София по-предпазливо, отколкото ако преминаваха между потоци от масло за осветление с горящи наметала. В средата на градината имаше капандура с проста ключалка. Кало я преслуша внимателно за две минути с любимите си инструменти, а после я отвори за няма и две секунди.
Четвъртият етаж: работилницата на доня София, място, където на двамата натрапници им се искаше да се препънат или да се задържат дори по-малко, отколкото в градината й. Тихичко като гузен съпруг, който се прибира след цяла нощ пиянство, те се прокраднаха през тъмните стаи с лабораторни уреди и растения в саксии до тясното каменно стълбище, което водеше надолу към широкия коридор на третия етаж.