Разположението на стаите в дома на Салвара бе добре известно на Джентълмените копелета — личните покои на дона и донята се намираха на третия етаж, срещу кабинета на дона. На втория етаж се намираше соларът — зала за приеми и трапезария, която през повечето време, когато семейството нямаше гости, които да забавлява, си стоеше неизползвана. На първия етаж бяха кухнята, няколко будоара и отделението за прислугата. Освен Конте семейство Салвара държеше двойка икономи на средна възраст, готвач и едно момче, което служеше като вестоносец и кухненски прислужник. Всички те спяха на първия етаж; никой не представляваше за тях дори частица от заплахата, каквато беше Конте.
Точно тази част от замисъла не можеше да бъде планирана с точност — трябваше да намерят стария войник и да се оправят с него, преди да проведат очаквания разговор с дон Салвара.
Някъде отекнаха стъпки. Локи, който водеше, се сниши и надникна зад ъгъла отляво. Пред очите му се разкри дълъг коридор, който разполовяваше по дължина третия етаж. Дон Салвара беше оставил вратата на кабинета си отворена и тъкмо влизаше в спалнята, чиято врата затвори плътно след себе си. Миг по-късно в коридора отекна щракането на метална ключалка.
— Щастлива случайност — прошепна Локи. — Подозирам, че там ще е зает доста дълго време. В кабинета му още свети, така че знаем, че ще се върне… да приключваме с мъчната част.
Двамата с Кало се промъкнаха по коридора — вече се потяха, но не позволяваха на тежките си наметала да шумолят при движенията им. Дългият коридор бе украсен с вкус с гоблени по стените и плитки стенни свещници, чиято светлина бе не по-силна от тази на тлеещи въглени. Зад тежката врата на покоите на Салвара се разнесе смях.
Стълбището в дъното на коридора беше широко и вито — стъпала от бял мрамор, украсени с карти на Камор от мозайка, слизаха по спирала към солара. Кало хвана Локи за ръкава, вдигна пръст към устните си и посочи с глава надолу.
— Слушай! — измърмори той.
Дрън, дрън… стъпки… дрън, дрън…
Последователността от тези звуци се повтори няколко пъти, всеки път — малко по-силно. Локи се ухили на Кало. Някой крачеше из солара и методично проверяваше катинарите и железните решетки на всеки прозорец. По това време на нощта в дома имаше само един човек, който би се занимавал с това.
Кало коленичи до балюстрадата вляво от стълбището. Всеки, тръгнал да изкачва витите стълби, би трябвало да мине точно под него. Той бръкна в наметалото си и извади сгъната кожена торба и парче тънко въже, изплетено от черна коприна. После започна да провира въжето през чувала и около него в някаква тайнствена плетеница, която Локи не можеше да проследи. Той коленичи до Кало, като наблюдаваше с едно око коридора, по който бяха дошли — донът надали щеше да се появи скоро, но казваха, че Благодетеля се грижел да дава непредпазливите крадци за живописен пример.
Леките, отмерени стъпки на Конте отекнаха по витото стълбище.
В честна схватка лакеят на дона почти без съмнение би нашарил стените с кръвта на Локи и Кало, затова бе разумно тази схватка да бъде възможно най-нечестна. В мига, в който плешивото теме на Конте лъсна под близнака, той се пресегна между стълбовете на балюстрадата и пусна качулката на похитителя.
Качулката на похитителя, за тези, на които никога не им се е случвало да ги отвлекат и продадат в робство в някой от градовете на Желязното море, прилича малко на палатка, защото пада бързо надолу, дърпана от зашитите в долния й край тежести. Въздухът изтласква периферията й встрани точно преди да падне върху главата на набелязаната жертва и да обгърне раменете й. Конте подскочи изненадано, щом Кало дръпна черното копринено въже и качулката моментално се затегна около врата му.
Всеки, запазил самообладание, сигурно би посегнал и охлабил подобна качулка за някакви си секунди, ето защо вътрешната й част неизменно е намазана с дебел слой благоуханен изпаряващ се наркотик, купен от черен аптекар. Познавайки природата на мъжа, когото се опитваха да подчинят, Локи и Кало бяха похарчили близо трийсет крони за веществото, което Конте вдишваше в момента, а Локи пламенно му желаеше то да му достави грамадно удоволствие.
Едно паникьосано вдишване вътре в качулката — това беше достатъчно да повали всеки обикновен човек на земята. Но когато Локи изтича надолу по стълбите да улови тялото на Конте, видя, че мъжът все още се държи на крака и дърпа качулката — объркан и обезсилен, то се виждаше, но все още в съзнание. Бърз удар в слънчевия сплит — това щеше да отвори устата му и да отприщи пътя на наркотика. Локи се подготви да го нанесе и обхвана врата на Конте точно под качулката. Това едва не провали цялата игра.