Ръцете на Конте изхвърчаха във въздуха и разкъсаха отпуснатата задушаваща хватка на Локи още преди да е успял да го стисне. Лявата му ръка се промъкна и впримчи десницата на Локи и Конте го удари — един, два, три яростни удара в корема и слънчевия сплит. Със съзвездие от раздираща болка във вътрешностите Локи се свлече върху набелязаната си жертва, като се бореше да запази равновесие. Конте ритна нагоре с дясното си коляно и като нищо щеше да избие зъбите на Локи през ушите, но наркотикът най-сетне, слава богу, започна да потиска желанието на войника да се държи противно. Коляното едва одраска брадичката на Локи, но обутият в ботуш крак, прикрепен към него, го изрита в слабините и го катурна назад. Главата му тресна в твърдия мрамор на стъпалата. Качулката малко омекоти удара. Локи лежеше и се задъхваше, все още неловко увиснал на едната ръка на мъжа с качулката.
В този миг дотича Кало — беше пуснал въжето, затягащо качулката, и хукнал надолу по стълбите. Той подсече с крак Конте под разтрепераните пищяли и го бутна надолу по стълбите, като го придържа за предницата на жакета, за да не се стовари върху тях с гръм и трясък. Щом Конте се просна възнак, Кало го удари безмилостно между краката — веднъж, и още веднъж, когато краката му помръднаха, и трети път, този път без никакъв отклик. Най-сетне качулката беше свършила работата си. След като се отърваха временно от Конте, Кало се обърна към Локи и се опита да му помогне да седне, но Локи му махна да се дръпне.
— Как се чувстваш? — прошепна му Кало.
— Все едно съм бременен и малкото копеленце се опитва да си пробие път навън с брадва. — Дишайки тежко, Локи смъкна черната маска от лицето си — иначе щеше да повърне вътре и да се изцапа целият.
Докато Локи лакомо гълташе въздух и се опитваше да овладее треперенето си, Кало приклекна до Конте, махна качулката и бързо изтръска сладникавия аромат от нея. После внимателно я сгъна, пъхна я в наметалото си и издърпа лакея няколко стъпала по-нагоре.
— Кало — прокашля се Локи. — Маската ми… Повредена ли е?
— Не забелязвам да е. Май не успя да ти направи нищо, което да си личи, стига да можеш да вървиш, без да тътриш крака. Стой тук малко.
Кало се спусна до долния край на стълбището и надникна в тъмния солар. Меката светлина на града падаше през зарешетените прозорци и осветяваше със слабо сияние дълга маса и няколко стъклени витрини с чинии и неопределими джунджурии по стените. Жива душа не се мяркаше, отдолу не се чуваше нито звук.
Когато се върна, Локи се беше изправил на колене и се подпираше с ръце. До него Конте дремеше със смешно изражение на блаженство на грубо издяланата физиономия.
— Когато се освести, няма да запази този израз. — Кало размаха пред Локи чифт тънки, подплатени с кожа месингови „стави“, а после с грациозен замах ги накара да изчезнат в ръкавите му. — Бях си сложил „малките приятелчета на разбойника“, когато го фраснах последния път.
— Е, няма как да изразя съчувствие, защото той така ме изрита в топките, че те можеше да се заселят за постоянно в белите ми дробове. — Локи се опита да се оттласне с ръце и не успя. Кало го прихвана под дясната подмишница и го приповдигна, докато най-сетне се изправи колебливо на колене.
— Поне си си възстановил дишането. Можеш ли да ходиш?
— Мога да се препъвам, мисля. Известно време и ще се прегъвам. Дай ми няколко минути, и май ще мога да се престоря, че нищо ми няма. Поне докато се махнем оттук.
Кало помогна на Локи да се изкачи до третия етаж. После го остави там да пази и бавно и полека задърпа нагоре и Конте. Лакеят на дона всъщност не тежеше чак толкова много.
Засрамен и нетърпелив отново да свърши нещо полезно, Локи извади от наметалото си две парчета здрава връв и върза с тях ръцете и краката на Конте. Сгъна една носна кърпа три пъти и запуши с нея устата му. Извади ножовете му от ножниците и ги подаде на Кало, който ги прибра под наметалото си.
Вратата на кабинета на дона все така зееше и осветяваше коридора с топла светлина. Вратата на спалнята все така беше здраво заключена.
— Моля се и двамата да бъдете надарени с нужда и издръжливост над обичайните си очаквания, господарю и господарке — прошепна Кало. — Вашите домашни крадци ще са ви признателни за кратката почивка, преди да продължат със задълженията си за вечерта.