После хвана Конте под мишниците, а Локи, въпреки че се превиваше от болка, щом Кало повлече сам лакея, го подхвана за краката. Много предпазливо те се върнаха нагоре по следите си и оставиха безчувствения телохранител зад далечния завой на коридора, точно до стълбището, което водеше към лабораториите на четвъртия етаж.
Кабинетът на дона представляваше твърде приветлива гледка, когато най-сетне се промъкнаха там след още няколко минути. Локи се настани в меко, дълбоко кожено кресло до стената отляво, а Кало застана прав на пост. Откъм коридора пак се чу приглушен смях.
— Доста време можем да почакаме тук — отбеляза Кало.
— Боговете са милостиви. — Локи се загледа в стъклената витрина на шкафчето с напитки на дона, още по-впечатляващо от онова на баржата му за забавления. — Бих обърнал една чашка, или шест, но не мисля, че това се връзва с ролята.
Те изчакаха десет минути, петнайсет, двайсет. Локи дишаше отмерено и дълбоко и се стараеше да не обръща внимание на пулсиращата болка, която изпълваше вътрешностите му от горе до долу. Ала когато двамата крадци чуха ключалката от другата страна на коридора да прищраква, той скочи на крака, изправи се в цял ръст и се престори, че не чувства топките си като глинени гърнета, изтървани върху калдъръма от много високо. Сложи отново черната си маска и предизвика вътре в себе си прилив на върховна наглост, която да избие навън.
Както казваше някога Отец Окови, най-добрите маски са онези, които се изливат от душата, а не са нарисувани върху лицето.
Кало целуна опакото на лявата си ръка през своята маска и му намигна.
Дон Лоренцо Салвара влезе в кабинета си, като си подсвиркваше, леко облечен и напълно невъоръжен.
— Затворете вратата — произнесе Локи и гласът му беше твърд и наситен с абсолютната презумпция за власт. — Седнете, господарю, и не си правете труда да викате лакея си. Той е неразположен.
7
Един час след полунощ двамата мъже напуснаха квартала Алчегранте по Моста на елдрените. Бяха с черни наметала и черни коне — единият яздеше безгрижно, а другият вървеше и водеше коня си, като кривеше странно крака.
— Да не повярваш, мамицата му — рече Кало. — Наистина се получи точно както го беше намислил! Жалко, че не можем да се похвалим на никого с това. Най-големият ни удар някога — а трябваше само да обясним на набелязаната жертва как точно постъпваме с нея!
— И малко да ни посритат — измърмори Локи.
— Да, извинявай за това. Ама че звяр е този мъж! Да ти е за утеха — и той ще се почувства така, когато отвори очи.
— Голяма утеха, няма що! Ако уверенията притъпяваха болката, никой нямаше да си прави труда да мачка грозде.
— Кълна се в Уродливия страж, никога не съм чувал подобно самосъжаление да капе от устата на богаташ! Горе главата! По-богати и по-умни от всички, нали така?
— По-богати, по-умни и с много смешна походка, да.
Двамата крадци тръгнаха на юг през Двусребрената зеленина към първите си спирки, където постепенно щяха да се отърват от конете и да съблекат черните дрехи и най-сетне да се приберат в Квартала на Храмовете, облечени като обикновени работници. Те кимаха благосклонно на патрулите от жълтурковци, които обикаляха в мъглата и си осветяваха пътя с окачени на пръти кандилкащи се фенери. Нито веднъж не им се наложи да погледнат нагоре.
Пърхащата сянка, която се влачеше подире им по улиците и уличките, бе по-тиха от дъха на детенце. Бърза и изящна, тя прехвърчаше от покрив на покрив по следите им и следеше действията им крайно съсредоточено. Щом навлязоха отново в Квартала на Храмовете, тя запърха с криле и се заиздига в мрака, като кръжеше лениво, докато не остави далече надолу мъглите на Камор и не се стопи в сивотата на ниско надвисналите облаци.
Интерлюдия:
Последна грешка
1
Първата среща на Локи с огледалното вино от Тал Верар имаше още по-силен ефект върху недохраненото тяло на момченцето, отколкото Окови очакваше. Локи прекара почти целия следващ ден в леглото — мяташе се насам-натам, главата му кънтеше, а очите му можеха да понесат единствено най-нежната искрица светлина.
— Треска — измърмори той в пропитото си от пот одеяло.
— Махмурлук. — Окови разроши косата му и го потупа по гърба. — Всъщност виновният съм аз. Близнаците Санца са си сюнгери по природа. Не биваше да те оставям да се равняваш по тях още от първата ти вечер с нас. Днес няма работа за тебе.
— Пиенето ли причинява това? Дори и когато изтрезнееш?