— Момчета, ако можете да горите камък и елдерглас, боговете са ви отредили по-висше предначертание от чиракуването при мен. Бъдете послушни. Ще водя Локи да положи…
Окови погледна изкосо момчето Ламора, после се престори, че пие нещо, и сетне притисна челюстта си, все едно го болеше.
— Оооооох! — изохкаха Кало и Галдо в съвършен унисон.
— Точно така. — Окови сложи на главата си малка, кръгла кожена шапчица и хвана юздите на козела. — Чакайте ни. Това ще е най-малкото интересно.
2
— Този Капа Барсави… — обади се Локи, докато Окови водеше безименния козел по една от тесните стъклени арки, свързващи Фаурия и Улицата на Целувачите на монети. — Старият ми господар като че ли ми е разказвал за него.
— Прав си. Онзи път, когато си опожарил „Лоза от елдерглас“, предполагам.
— Я, ти знаеш за това.
— Ами, когато бившият ти господар започна да ми разказва за теб, той… не млъкна няколко часа.
— Щом аз съм твой пезон, ти пезон на Барсави ли си?
— Да, това ясно и точно описва нашите отношения. Всички Точни хора са войници на Барсави. Негови очи, негови уши, негови агенти, негови поданици. Негови пезони. Барсави е… особен вид приятел. Правил съм му някои услуги по времето, когато той завземаше властта. Издигнахме се заедно, би могло да се каже — аз спечелих особена почит, а той… той спечели целия град.
— Особена почит?
Тази вечер беше от най-приятните вечери за разходка в Камор през лятото. Преди няма и час се бе излял пороен дъжд и свежата мъгла, която увиваше пипалата си около сградите като алчни ръце на призрачни гиганти, беше малко по-хладна от обикновено, а мирисът й все още не беше наситен с вонята на тиня, умрели риби и човешки отпадъци. Малцина се разхождаха по Улицата на Целувачите на монети след Измамната светлина и бяха далече, затова Окови говореше свободно.
— Особена почит. Спечелих отстоянието. Което означава… Локи, в Камор има сто банди. Сто и отгоре. Със сигурност не мога да ги запомня всичките. Някои са съвсем нови или пък твърде неуправляеми, за да може Капа Барсави да им се довери. Затова той ги държи под око — настоява за чести доклади, внедрява свои хора в тях, държи им юздите изкъсо. За онези от нас, които не са подложени на такова наблюдение — Окови посочи себе си, после и Локи, — се предполага, че вършат всичко честно и почтено до доказване на противното. Ние спазваме неговите правила и му даваме дял от плячката си, а той смята, че повече или по-малко може да ни вярва, че действаме почтено. Без проверки, без шпиони, без глупости. „Отстоянието.“ Това е привилегия, за която си струва да платиш.
Окови бръкна в един от джобовете на мантията си. Разнесе се приятният звън на монети.
— В този град има повече банди, отколкото зловония, момче. Някои от тях са по-стари от много родове от Алчегранте и спазват по-строги ритуали от жреческите ордени. По дяволите, по едно време имаше близо трийсет Капи и всеки от тях командваше по четири-пет банди!
— Трийсет Капи? Всичките като Капа Барсави?
— И да, и не. Да, те управляваха банди, издаваха заповеди и разпорваха мъже от кура до очните ябълки, когато се разсърдят. Но иначе не, нямаха нищо общо с Барсави. Преди пет години трийсетината главатари, за които ти говоря, все още ги имаше. Трийсет малки кралства, които воюваха помежду си, ограбваха се взаимно и си пореха коремите по улиците. И всички до едно — във война с Жълтодрешковците, които убиваха по двайсет души седмично. През спокойните седмици.
После Капа Барсави дойде от Тал Верар. Навремето беше учен от Теринския колегиум, ако щеш, вярвай. Преподаваше реторика. Командваше няколко банди и започна да коли. Но не като касапин от тъмните улички, а по-скоро като лекар, който изрязва язва. Съсечеше ли Капа някого, вземаше бандата му. Но не разчиташе на тях, освен ако не му се налага. Даваше им територия, оставяше ги да си изберат гариста и ги включваше в своя дял.
И така, преди пет години бяха трийсет. Преди четири — десет. Преди три години остана само един. Капа Барсави и неговите сто банди. Целият град, всички Точни хора, включително тук присъстващите, бяха в джоба му. Вече нямаше открити войни по кървавите канали. Вече не вкарваха по цели взводове крадци наведнъж в Двореца на търпението — днес вкарват най-много по двама-трима едновременно.
— Заради Тайния мир? Този, който аз наруших?
— Да, този, който ти наруши. Добро предположение, а се досети и че знам за това. Да, момчето ми, там е ключът към забележителния успех на Барсави. Той се свежда до това, че той сключи договореност с Херцога чрез един от агентите му. Бандите на Камор не закачат благородниците — ние и с пръст не пипаме кораби, каруци и сандъци, белязани със законен герб. В замяна на това Барсави е действителният владетел на някои от най-чаровните квартали на града — Пожарището, Теснините, Остатъците, Дървените отпадъци, Примката и части от доковете. Освен това градската стража е много по… спокойна, отколкото е длъжна да бъде.