И представи си само — продължи Окови — как се слисаха, когато насядаха на столовете, подредени върху този прекрасен килим, и петдесет от хората на Барсави нахлуха в стаята с арбалети и така набодоха тези клети слабоумници със стрели, че разгонено бодливо свинче би замъкнало всеки от тях вкъщи да го изчука. Ако някоя капка кръв не падна върху килима, то тя оцапа тавана. Схващаш ли?
— Да… И килимът бил съсипан?
— И още как! Барсави знаеше как да създава очаквания, Локи, и как да използва тези очаквания, за да заблуди онези, които му мислеха злото. Те смятаха, че странната му обсебеност от този килим е гаранция за техния живот. Но излиза, че съществуват врагове, достатъчно многобройни и достатъчно силни, че да си струва да жертваш някакъв си проклет килим!
Окови посочи напред, на юг.
— Ето такъв човек чака да разговаря с теб на около половин миля път оттук ей в онази посока. Настоятелно ти препоръчвам да използваш приличен език.
3
„Последна грешка“ беше място, където подземният свят на Камор излазваше на повърхността — отявлено мошеническа кръчма, в която Точните хора от всякакъв род пиеха и си приказваха свободно за своите занятия, в която почтените граждани биеха на очи като змии в детски ясли и биваха бързо извеждани навън от мъже със злодейски вид, тежковъоръжени и с твърде бедно въображение.
Тук идваха цели банди, за да пият, да си уреждат работите и просто да се фукат. По масите мъже спореха на висок глас за най-добрите начини за душене отзад и най-добрите отрови, които се слагат в храната и виното. Обсъждаха открито колко са глупави съдът на Херцога, системата му за събиране на данъци и дипломатическите договорки с другите градове по крайбрежието на Желязно море. Пресъздаваха цели битки със зарове и парчета от пилешки кости вместо войски и обясняваха на висок глас как те щели да завият наляво там, където Херцог Никованте завил надясно, и как те нямало да мръднат от мястото си, когато петте хиляди копия от почернено желязо от Въстанието на Бесния граф се изсипят върху им от хълма Портата на боговете.
Никой от тях, без значение колко е просмукан от пиене, газ или странните упойващи прахове от Джерем, без значение на какви подвизи на генерал и държавник се перчеше, че бил способен, не би посмял да предложи на Капа Венкарло Барсави да смени дори и копче на жилетката си.
4
Счупената кула е забележителност на Камор и се извисява на деветдесет стъпки към небето в най-далечния край на Примката, долния пренаселен квартал, в който моряци от сто пристанища обикалят всяка вечер от кръчма, та на бирария, та на комарджийска бърлога и обратно. Те биват пресявани от сито от кръчмари, курви, крадци, комарджии, измамници и други мошеници на дребно, докато джобовете им се изпразнят толкова, колкото са натежали главите им, а после ги стоварват на кораба да си изстрадат новите махмурлуци и болести. Те идат като прилив и си отиват като отлив, и не оставят след себе си друга следа, освен купища медни и сребърни монети (и понякога кръв).
Въпреки че на човешките изкуства не е по силите задачата да счупят елдергласа, Счупената кула била открита в сегашното й състояние още когато човеците се заселили в Камор, промъквайки се сред руините на по-древна от тях цивилизация. Грамадни пукнатини загрозяват чуждото стъкло и камък по горните й етажи. Те са прикрити донякъде с дърво, камък и други човешки материали. Стабилността на конструкцията не може да бъде поставяна под съмнение, но поправките никак не са красиви, а стаите под наем на горните шест етажа са сред най-малко желаните в града, тъй като са достъпни само ако се изкачваш етаж след етаж по тесните външни вити стълби — нестабилно дървено скеле, което при силен вятър така се клати, че чак ти призлява. Повечето им обитатели са млади главорези от различни банди, за които налудничавите им домове са нещо като странни почетни знаци.
„Последна грешка“ се помещава в приземния етаж на широката основа на Счупената кула и след падането на Измамната светлина в нея рядко има под стотина посетители, по което си идете време. Локи се беше вкопчил здраво в задната част на полупелерината на Отец Окови, докато възрастният мъж си проправяше път с лакти през тълпата, струпана на вратата. Въздухът, който лъхаше от вътрешността на кръчмата, бе напоен с миризми, които Локи добре познаваше — на сто вида пиене и дъха на мъжете и жените, които го пият; на пот — и застояла, и прясна, на пикня и повръщано, на ароматизатори за дрехи от сухи плодове с подправки и на мокра вълна, острото ухапване на джинджифила и зловонната мъгла на тютюна.