— Можем ли да се доверим на това момче, че ще уварди козела? — надвика Локи шумотевицата.
— Разбира се, разбира се. — Окови поздрави с някакъв сложен жест с ръце група мъже, които водеха ръчна борба в основното помещение на кръчмата. Онези, които не участваха в суровите битки, се усмихнаха и му махнаха. — Първо, това му е работата. Второ, платих му добре. Трето, само луд ще поиска да открадне Укротен пръч!
„Последна грешка“ беше нещо като паметник на провала на човешката сръчност в критични моменти — стените й бяха окичени със стъписващо разнообразие от сувенири и всеки от тях разказваше нагледно история, завършваща с присъдата: „Не го биваше много-много“. Над бара висяха пълен набор доспехи с квадратна дупка от арбалет от лявата страна на гърдите, получена заради кавга. По стените бяха окачени счупени мечове и разцепени шлемове, а също и парчета от весла, мачти, корабни греди и платна. Кръчмата особено се гордееше с това, че в нея пазеха по нещичко от всеки кораб, потънал около Камор през последните седемдесет години.
И сред тази неразбория Отец Окови мъкнеше Локи Ламора като стапел, влачен от огромен галеон. Откъм южната стена на кръчмата имаше издигната ниша, скрита отчасти от завеси. Пред нея стояха мирно мъже и жени; напрегнатите им погледи непрекъснато обхождаха тълпите, а дланите им никога не бяха далеч от оръжията, носени открито на показ — кинжали, къси копия, месингови и дървени палки, къси мечове, брадви и дори арбалети — от елегантни градски оръжия до грамади, способни да убият кон, които изглеждаха така (за облещените очи на Локи), все едно можеха да пробият дупки в камъка.
Един от телохранителите спря Отец Окови и двамата си размениха шепнешком няколко думи. Изпратиха друг страж в закритата със завеси ниша, докато първият предпазливо оглеждаше жреца. След малко вторият страж излезе и кимна — и така Локи бе въведен за първи път в присъствието на Венкарло Барсави, Капа на Камор, който седеше на най-обикновен стол до най-обикновена маса. Неколцина лакеи стояха зад гърба му, достатъчно близо, че да откликнат на повикване, но и достатъчно далече, че да не чуват тихи разговори.
Барсави беше едър мъж, плещест като Окови, но очевидно малко по-млад. Напомадената му черна коса беше зализана силно назад, а брадата му се спускаше надолу като три плетени върви, падащи една върху друга, прилежно подредени. Тези плитки се тръскаха, когато Барсави врътнеше кръглата си глава, и изглеждаха толкова дебели, че ако удариш с тях по гола кожа, щяха да я ожулят.
Барсави беше облечен със сако, жилетка, бричове и ботуши от някаква странна черна кожа, която изглеждаше необикновено дебела и твърда дори и за несвикналите очи на Локи. След малко момчето се досети, че трябва да е акулова кожа. Странно накриво зашитите копчета по жилетката и маншетите му и тези, които придържаха на място няколкото му червени шала… Това бяха човешки зъби.
В скута на Барсави, втренчило неподвижен поглед в Локи, седеше момиче горе-долу на неговите години с къса чорлава тъмна коса и сърцевидно личице. Тя също беше облечена в странни дрехи — роклята й беше от бяла бродирана коприна и бе достойна за дъщерята на всеки благородник, но ботушките, които се подаваха под нея, бяха от черна кожа и обковани с желязо, с остри стоманени шпори на петите и на пръстите.
— Значи това е момчето — рече Барсави с плътен, малко носов глас с приятен намек за верарски акцент. — Сръчното момченце, което така смути нашия скъп Създател на крадци.
— Самото то, Ваша светлост, а понастоящем щастливо смущава мен и другите ми повереници. — Окови бръкна зад гърба си и избута Локи напред. — Позволете да ви представя Локи Ламора, преди от Хълма на сенките, а сега — послушник на Переландро.
— Или поне на някой бог, а? — Барсави се изкиска и протегна напред дървената кутийка, която стоеше на масата до лакътя му. — Винаги е приятно да те види човек, когато зрението ти по чудо се възвърне, Окови. Хайде, запали си. От джеремитски черен корен са, изключително фини, свити тази седмица.
— Не мога да ти откажа, Вен. — Окови прие увития в червена хартия стегнат сноп тютюневи листа. Двамата мъже се наведоха над една мъждукаща лампада, за да запалят (едновременно с това Окови пусна на масата кесийка с монети), а момичето като че най-после взе някакво решение за Локи.