— Той е много грозно момченце, татко. Прилича на скелет.
При първите няколко дръпвания Капа Барсави се закашля и ъгълчетата на устата му се извиха нагоре.
— А ти си едно изключително неделикатно момиченце, миличка! — Капа дръпна отново от тютюна и издиша струя прозрачен дим. Мирисът му беше приятен и мек, с едва забележима нотка на горена ванилия. — Простете дъщеря ми Назка. Безпомощен съм пред нейните прищевки и тя е придобила маниерите на пиратска принцеса. Особено сега, когато всички ни е страх да припарим до смъртоносните й нови ботуши.
— Никога не ходя невъоръжена — каза момиченцето и ритна няколко пъти с пети, за да подчертае думите си.
— А клетият Локи несъмнено никак не е грозен, мила моя — такъв е, защото отявлено носи печата на Хълма на сенките. Един месец под грижите на Окови, и ще стане закръглен и силен като гюле за катапулта!
— Хммм. — Момиченцето продължи да се взира в него, после изведнъж погледна баща си, който разсеяно си играеше с една от плитките на своята брада. — Ще го направиш ли свой пезон, татко?
— Да, сладурчето ми, тъкмо това бяхме намислили с Окови.
— Хммм. Тогава искам още една ракия, докато извършвате церемонията.
Очите на Капа Барсави се присвиха. Бръчки, задълбочени от обичайната му подозрителност, се врязаха около суровия му сив поглед.
— Вече си изпи двете ракии за вечерта, мила. Майка ти ще ме убие, ако ти позволя да изпиеш и трета. Помоли някой от стражите да ти донесе бира.
— Но аз предпочитам…
— Какво предпочиташ ти, малка тиранке, няма нищо общо с онова, което ти казвам. До края на вечерта можеш да пиеш бира или въздух — изборът си е изцяло твой.
— Хммм. Тогава ще пия бира. — Барсави посегна да я свали на пода, но тя скочи от скута му точно преди ръцете му с дебели пръсти, целите в мазоли, да я докоснат. Токчетата й затракаха по твърдия под на нишата — трак-трак-трак, и тя притича до избрания от нея лакей, за да му даде поръчката си.
— И ако още някой от моите хора бъде изритан в пищяла, миличка, цял месец ще носиш тръстикови сандали, обещавам ти! — провикна се Барсави подире й, после отново дръпна от тютюна и се обърна към Локи и Окови. — Същинско буренце с огнено масло! Миналата седмица отказа изобщо да спи, ако не й дадем да си сложи гаротата под възглавниците. „Като телохранителите на татко“ — рече. Според мен братята й още не осъзнават, че следващият Капа Барсави може да носи летни рокли и бонета.
— Разбирам защо вероятно си се забавлявал с историите на Създателя на крадци за нашето момче — рече Окови и стисна раменете на Локи.
— Разбира се. Откакто децата ми израснаха над коленете ми, вече много трудно се шокирам. Но ти не си дошъл тук да си говорим за тях — ти си ми довел този малък мъж, за да положи последната си клетва на пезон. Комай си подранил с няколко години. Ела тук, Локи.
Капа Барсави протегна дясната си ръка, повдигна леко брадичката на Локи и го погледна в очите.
— На колко години си, Локи Ламора? На шест? На седем? И вече си отговорен за нарушение на Мира, изгорен хан и шест или седем смърти. — Капа се ухили. — Имам убийци, пет пъти по-стари от теб, но де да бяха дръзки като теб! Окови обясни ли ти как стоят нещата в моя град и с моите закони?
Локи кимна.
— Знаеш, че след като положиш тази клетва, повече не мога да ти прощавам лесно, никога. Имал си време да се налудуваш. Ако Окови иска да те премахне, ще те премахне. Ако аз поискам той да те премахне, той ще те премахне.
Локи отново кимна. Назка се върна при баща си — пиеше от халба от промазана кожа, вперила очи в Локи над ръба й, и я стискаше с две ръце.
Капа Барсави щракна с пръсти. Един от блюдолизците отзад изчезна зад завесата.
— Тогава няма да те отегчавам с повече заплахи, Локи. Тази нощ ти си мъж. Ще изпълниш мъжка задача и ще понесеш мъжка съдба, ако зачеркнеш своите братя и сестри. Ще станеш един от нас, от Точните хора. Ще получиш думите и знаците и ще ги използваш дискретно. Както Окови, твоят гариста, ми се е заклел, така и ти си ми се заклел чрез него. Аз съм твой гариста над всички гаристи. Аз съм единственият Херцог на Камор, когото някога ще признаваш. Коленичи.
Локи коленичи пред Барсави. Капа протегна лявата си ръка с дланта надолу. Носеше разкошен пръстен с черна перла в обков от бяло желязо. Вътре в перлата чрез някакъв тайнствен процес бе вкарано червено петънце, което явно бе кръв.