— Целуни пръстена на Капа на Камор.
Локи го послуша. Перлата бе хладна под сухите му устни.
— Кажи името на мъжа, на когото си дал клетва.
— Капа Барсави — прошепна Локи. В този миг подчиненият на Капа се върна в нишата и подаде на господаря си малка кристална чаша, пълна с тъмнокафява течност.
— А сега — продължи Барсави, — както всеки мой пезон, ще изпиеш моята наздравица. — От един от джобовете на жилетката си Капа извади зъб от акула, малко по-голям от смъртния знак, който Локи носеше на шията си. Той пусна зъба в чашата и я разклати няколко пъти. После я подаде на Локи. — Това е ром от черна захар от Месингово море. Изпий всичко, заедно със зъба. Но не гълтай зъба, каквото и да правиш. Дръж го в устата си. Извади го, когато преглътнеш всичката течност. И внимавай да не се порежеш.
Носът на Локи се набърчи от острия мирис на силната напитка, който лъхаше от чашата. Стомахът му се сви, но той стисна зъби и се загледа в леко изкривените очертания на плуващия в рома зъб. Като се молеше безмълвно на новия си Благодетел да го спаси от излагане, той изля в устата си съдържанието на чашата заедно със зъба.
Преглъщането не беше толкова лесно, колкото се надяваше — той притискаше зъба в небцето си предпазливо и усещаше как острите му върхове дращят по предните му горни зъби. Течността го изгаряше. Започна да преглъща на малки глътки, които скоро се превърнаха в хрипкава кашлица. След няколко безкрайни секунди той потръпна, преглътна и последния ром и си отдъхна, че е задържал зъба внимателно на място…
Зъбът се завъртя в устата му. Завъртя се като подхванат от невидима ръка и нанесе изгарящ разрез върху вътрешната страна на лявата му буза. Локи извика, закашля се и изплю зъба — той падна в разтворената му длан, опръскан със слюнка и кръв.
— Ех… — Капа Барсави взе зъба и отново го пъхна в жилетката си, както си беше с кръвта. — Виждаш, сега си обвързан с кървава клетва да ми служиш. Моят зъб вкуси от живота ти и твоят живот сега е мой. Затова нека не бъдем непознати, Локи Ламора. Нека бъдем Капа и пезон, както е отредил Уродливия страж.
Барсави подкани Локи с жест и той се изправи на крака, като вътрешно псуваше вече познатото му усещане от алкохола, когато бързо те удари в главата. Днешният махмурлук беше изпразнил стомаха му; стаята вече се клатушкаше край него. Когато отново погледна Назка, той забеляза, че тя му се усмихва над халбата си с ласкателната търпимост, с каквато по-големите деца от Хълма на сенките някога се отнасяха към него и другарите му от Улиците.
И преди да се усети, коленичи и пред нея.
— Ако ти си следващият Капа Барсави — изрече той бързо, — то трябва да се закълна да служа и на теб. Заклевам се. Мадам. Мадам Назка. Искам да кажа Мадам Барсави.
Момичето отстъпи назад.
— Вече си имам слуги, момче. Имам убийци. Баща ми има сто банди и две хиляди ножа!
— Назка Белона Дженавес Анджелиза де Барсави! — избоботи баща й. — Ти като че оценяваш стойността единствено на яките мъже като слуги! С времето ще проумееш и стойността на преданите. Посрамваш ме!
Смутено, момичето гледаше ту Локи, ту баща си. Бузите й бавно се зачервиха. Тя се поцупи и поразмишлява още малко, а после сковано подаде халбата си на Локи.
— Пийни си от мойта бира.
Локи откликна така, все едно това бе най-високата чест, с която някога го бяха удостоявали, като междувременно осъзнаваше (макар далеч не с толкова много думи), че алкохолът си прокарва някакви собствени решения в ума му, които отхвърляха обичайната му предпазливост в общуването, особено с момичета. Бирата й беше тъмнокафява и горчива, леко подсолена. Тя смучеше като верарец. Локи пийна две глътки от учтивост и й върна халбата, като при това се поклони непохватно. Тя беше твърде сконфузена, за да каже нещо в отговор, и затова просто кимна.
— Ха! Отлично! — Капа Барсави дръпна развеселено от изящната си пура. — Твоят първи пезон. Разбира се, и двамата ти братя, щом разберат за това, веднага ще поискат и те!
5
Обратният път до дома за Локи тънеше в мъгла. Той се беше вкопчил във врата на Укротения козел, а Окови ги водеше обратно на север към Квартала на Храмовете и, мине се не мине, се подхилваше.
— Ох, момчето ми — мърмореше той. — Милият ми чаровен пияница, той! Всичко това бяха глупотевини, нали разбираш.
— Кое?
— Зъбът от акула. Капа Барсави накара един Вързомаг да му го омагьоса в Картейн още преди години. Никой не може да го глътне, без да се пореже. Оттогава си го носи — всичките тези години, през които е изучавал театъра на Теринския трон, са го вманиачили доста по драмата.