Среброто и златото в големи количества ги изсипваха в шахтите. По тесните дървени лавици по стените на помещението бяха наредени малки торби или купчинки по-употребяема валута. Имаше евтини кесии с медни барони, фини кожени портфейли със стегнати фишеци от сребърни солони и малки купички от нащърбени половинки медни монети, предназначени за спешни харчове или нужди на бандата. Имаше дори и малки купчини с чужди монети — марки от Кралството на Седемте същини, Солари от Тал Верар и така нататък.
Още по времето на Отец Окови нито шахтите, нито стаята, в която се намираха, нямаха ключалки. Не само защото Джентълмените копелета си имаха доверие помежду си (което беше вярно), нито пък защото съществуването на това разкошно мазе бе строго пазена тайна (което също несъмнено беше вярно). Основната причина беше чисто практическа: никой от тях — Кало, Галдо, Локи, Джийн или Дървеницата, не можеше да се сети какво да правят с постоянно нарастващия куп благородни метали.
Без да броим Капа Барсави, те сигурно бяха най-богатите крадци в Камор; на малкия пергаментов лист на една от лавиците бяха записани повече от четирийсет и три хиляди цели крони, когато и втората полица от дон Салвара бе превърната в златни монети. Бяха равни по богатство на мъжа, когото обираха в момента, и много по-богати от повечето равни нему и от някои от най-прочутите търговски къщи и обединения в целия град.
Иначе онова, което се знаеше за тях, беше, че Джентълмените копелета са непретенциозна банда от най-обикновени крадци, достатъчно умели и прикрити, с постоянни доходи, но звезди — в никакъв случай. Можеха да си живеят живота за десет крони годишно на човек и ако харчеха повече, това би им навлякло най-нежеланото внимание на всички власти в Камор — и законните, и ония другите.
За четири години те осъществиха три големи удара и в момента работеха по четвъртия. За четири години огромната част от парите просто се броеше и се изсипваше в мрака на шахтите.
Истината бе, че Окови ги бе обучил великолепно за задачата да освобождават донякъде аристокрацията на Камор от бремето на натрупаните от нея богатства, но май че бе пропуснал да поговори с тях за възможното изразходване на въпросните суми. Освен за финансиране на следващите кражби Джентълмените копелета нямаха представа какво да правят всичките тези пари.
Данъкът, който плащаха на Капа Барсави, беше около половин крона седмично.
2
— Възрадвайте се! — извика Кало, щом влезе в кухнята точно когато Локи и Джийн връщаха масата на обичайното й място. — Братята Санца се завърнаха!
— Много се чудя — обади се Джийн — дали точно това словосъчетание някога досега е било произнасяно от някого.
— Само в стаите на необвързаните млади дами из целия град — каза Галдо и остави на масата чувалче от зебло. Локи го разтвори и огледа съдържанието — няколко медальона, инкрустирани с полускъпоценни камъни, набор от сребърни вилици и ножове със средно изкусна изработка и най-различни пръстени, от евтини гравирани пръстени от мед до един изплетен от златни и платинени нишки, инкрустирани с обсидианови и диамантени прашинки.
— Много хубаво — отбеляза Локи. — Много достоверно. Джийн, би ли подбрал още няколко неща от Сандъка с глупости, и ми дай… двайсет солона, нали?
— Двайсет са точно колкото трябва.
Локи посочи на Кало и Галдо да наредят столовете около масата, а Джийн се върна в съкровищницата, където отляво до стената стоеше висока дървена ракла. Той отвори капака със скърцащите панти и започна да се рови из раклата със замислено изражение.
Сандъкът с глупости беше пълен на височина около две стъпки с лъскави бижута, джунджурии, домакински прибори и украшения. Имаше кристални статуи, огледала с резбовани рамки от слонова кост, огърлици и пръстени, свещници от пет вида благородни метали. Имаше дори няколко шишенца с упойващи вещества и алхимични течности, увити във филц и отбелязани с книжни етикетчета.
Тъй като Джентълмените копелета не можеха да посветят Капа в истинската природа на своите начинания, а и нямаха нито време, нито склонността да проникват с взлом в къщи и да се промъкват през комини, Сандъкът с глупости бе един от стълбовете на тяхната измама. Зареждаха го веднъж-дваж годишно, като обикаляха заложните къщи и пазарите на Талишам и Ашмир, откъдето съвсем открито можеха да намерят всичко, което им беше нужно. Рядко и предпазливо го зареждаха и със стоки, които избираха в Камор — обикновено неща, откраднати от братята Санца, когато им скимне, или пък отмъкнати от Дървеницата като задача от текущото му обучение.