Джийн избра два сребърни бокала за вино, чифт очила със златни рамки с калъф от фина кожа и едно от увитите във филц шишенца. Стисна ги внимателно в ръка, отброи двайсет сребърни монети от една полица, затвори Сандъка с глупости с ритник и бързо се върна в трапезарията. Дървеницата се беше върнал и показно търкаляше един солон по ставите на дясната си длан — беше овладял този номер само преди седмици, след като дълги месеци наблюдава братята Санца, които го можеха едновременно с двете ръце, като сменяха посоката в идеален синхрон.
— Да кажем — рече Джийн, — че седмицата беше доста мързелива. Никой не очаква кой знае какво от средна ръка крадци в такива мокри нощи — ако натрупаме твърде много плячка, ще изглежда неуместно. Несъмнено Негово благородие ще разбере.
— Разбира се — съгласи се Локи. — Много разумна мисъл. — Той посегна, взе увитото във филц шишенце и го огледа по внимателно. Написаният на ръка етикет посочваше, че това е подсладено опиумно мляко — порок на богатите дами, правеха го от сушени макове от Джеремит. Той махна етикета и филца и пъхна изящната стъкленичка с месингова запушалка в торбата. Останалата част от плячката също го последва.
— Така! Кажете, останала ли е по мен някоя прашинка от Лукас Феруайт? Някакъв грим или маскарад? — Той протегна ръце и се завъртя няколко пъти. Джийн и братята Санта го увериха, че в момента той си е изцяло Локи Ламора.
— Добре тогава, щом ние сме си ние, да вървим да си платим данъците. — Локи взе чувалчето с „откраднатото“ и го подхвърли на Дървеницата. Момчето писна, изтърва монетата и улови чувалчето; чу се приглушено тракане на метал.
— Сигурно и това е добре за моралното ми укрепване?
— Не — отвърна Локи. — Този път просто съм дърт мързеливец. Но поне няма да караш баржата с пръта.
3
Беше третият следобеден час, когато излязоха от храма на Переландро през различни тунели за бягство и странични входове. От небето ръмеше топъл дъждец, строго разделен, все едно разчертан с линия и перо от боговете — ниски черни облаци затулваха северната част на небосклона, а слънцето сияеше в ярката и чиста северозападна половина. Приятният аромат на току-що паднал върху нагорещените камъни дъжд струеше навсякъде и пречистваше за кратко въздуха от обичайните градски миризми. Джентълмените копелета отново се събраха на югозападните докове на Квартала на Храмовете, където взеха гондола под наем.
Лодката беше дълга, плитка и страшно очукана. На кърмата, точно под малкия дървен идол на Йоно, беше окачен прясно убит плъх — твърдеше се, че това е безподобно средство срещу прекатурване и разни други беди. Лодкарят, застанал на кърмата, приличаше на папагал в жакета си на червени и оранжеви райета. От дъжда го пазеше широкопола сламена шапка, която се спускаше до кльощавите му рамене. Оказа се, че е техен познат, който прескачаше каналите и режеше кесии — Витале Венто Нервозния от бандата Сивите лица.
Витале нагласи един плесенясал кожен чадър, за да не ги вали дъждът, и ги подкара плавно на изток между високите каменни брегове на Квартала на Храмовете и буйната растителност на Мара Камораца. Мара някога била градина лабиринт на богат губернатор от епохата на Теринския трон. Сега беше изоставена от градската стража и населена с джебчии. Единствената причина честни люде да дръзват да навлязат в опасните й зелени коридори бе, че тя беше център на мрежа от пешеходни мостове, свързващи осем други острова.
Джийн се зачете в малкото томче стихове, което бе затъкнал в пояса си, а Дървеницата продължи да упражнява номера с монетата, но с медна монетка, която нямаше да изглежда толкова неуместно пред хора. Локи и братята Санца си говореха по работа с Витале, чиято задача в частност беше и да посочва особено зле охраняваните или тежко натоварени баржи на вниманието на колегите си. На няколко пъти той даде сигнали с ръце на скрити наблюдатели на брега, а Джентълмените копелета учтиво се преструваха, че не забелязват.
Наближиха Хълма на сенките. Дори и денем тези височини тънеха в мрак. Дъждът се усили и старото царство на гробниците се притули зад завеса от мъгла. Витале зави с лодката надясно. Скоро вече ги караше на юг между Хълма на сенките и Теснините с помощта на течението на вливащия се в морето канал, съживен от кръговете, които рисуваха по него дъждовните капки.