Докато плаваха на юг, движението по канала все повече намаляваше и ставаше все по-подозрително — преминаваха от откритата власт на Херцога на Камор към частните владения на Капа Барсави. Вляво ковачниците на Квартала на саждите изпращаха нагоре черни стълбове, които се превръщаха в гъби и изтъняваха под натиска на дъжда. Вятърът на Херцога изтласкваше дима към Пепелището, най-грозния остров на града, където банди и незаконно населили се обитатели се бореха за място в рушащите се опушени вили от отминала преди много векове епоха на изобилие.
Плуваща на север баржа ги подмина отляво и разпръсна воня на стари лайна и прясна смърт. Като че цяло стадо умрели коне лежаха на борда й, обгрижвани от половин дузина прекупвачи — едни режеха труповете с дълги един лакът назъбени ножове, други трескаво разгъваха и постилаха оплескани с кръв брезенти под дъжда.
Никой каморец не би си представил нищо по-подходящо за гледката и за вонята на Казана. Ако Остатъците бяха съсипани от беднотия, Примката се ползваше с лоша слава, Мара Камораца бе съвсем неприкрито опасна, а Пепелището — мръсно и се рушеше, Казана беше всичкото това накуп, с лихвите на човешкото отчаяние. Вонеше като буре прокиснала бира, изляно в стаята с покойниците на погребално бюро в жарък летен ден. Повечето от мъртъвците в квартала така и не стигаха до дупките, изкопавани от затворници по склоновете на Просяшка могила — изхвърляха ги в каналите или просто ги изгаряха. Жълтодрешковците не смееха да влязат там, освен на цели взводове, още преди Тайния мир. Храмове тук не се поддържаха от повече от петдесет години. Най-изпадналите и прости банди на Барсави управляваха улиците на Казана. Долнопробни кръчми, вертепи, в които се упойваха с газ, странстващи комарджийски бордеи се редяха стена до стена със семейства, които се тъпчеха в миши дупки.
Разправяха, че един на всеки трима от каморските Точни хора живее в Казана — хиляда непрокопсаници и главорези, които вечно се дърлеха и тероризираха съседите си, не вършеха нищо и не вървяха наникъде. Локи идваше от Пожарището, Джийн — от уютния Северен ъгъл, Кало и Галдо бяха момчета от Остатъците, преди да се озоват на Хълма на сенките. Само Дървеницата идваше от Казана, но и дума не беше обелил за него за няколкото години, откакто беше Джентълмен копеле.
Сега го гледаше — потъващите докове и струпаните едно връз друго жилища, дрехите, които висяха по просторите и подгизваха. Улиците бяха покафенели от зловредния дим на просмукани с влага камини. Дигите му се рушаха, елдергласът тук беше зацапан с мръсотия и скрит под камари от камъни. Монетата на Дървеницата вече не плаваше по ставите му и се беше кротнала в лявата му шепа.
Минути по-късно Локи си отдъхна, когато подминаха центъра на Казана и стигнаха високия тънък вълнолом, опасваш източния бряг на Дървените отпадъци. Морското гробище на Камор си беше направо весела гледка след Казана, който остана зад кърмата на лодката.
Точно гробище си беше — широк заслонен залив, по-голям от Подвижния пазар и пълен с кандилкащите се плаващи развалини на стотици лодки и кораби. Те плаваха с обърнати наопаки корпуси или не, закотвени и свободно носещи се по водата. Някои просто гниеха, други бяха разцепени от сблъсъци или гюлета от катапулти. Слой от по-дребни дървени отпадъци плаваше по водата между развалините като лой върху изстинала супа и ту се дръпваше, ту прииждаше с прилива. Когато изгряваше Измамната светлина, тези боклуци понякога се разлюляваха от невидимото преминаване на създания, доплували от Каморския залив. Високи железни шлюзове затваряха всички главни канали и ги пазеха от нахлуване, но Дървените отпадъци бяха отворени към морето откъм южната му страна.
В сърцето на Отпадъците плаваше грамаден корпус без мачта, дълъг шейсет ярда и широк почти наполовината, закотвен здраво на място с вериги, които се спускаха надолу във водата — две на носа и две на кърмата. Камор никога не бе строил толкова тежък и тромав кораб — този съд беше един от най-оптимистичните производи на арсеналите на далечния Тал Верар, както Окови беше казал на Локи преди много години. Сега широки копринени тенти покриваха високите му, равни палуби. Под тези балдахини устройваха тържества, съперничещи по упадъчност на павилионите за удоволствия на Джерем, но в момента там нямаше нищо, освен обвитите в мантии силуети на въоръжени мъже, втренчени в дъжда — Локи виждаше поне десетина, застанали на групи по двама-трима, с готови за стрелба лъкове и арбалети.