Тук-там из Отпадъците се забелязваше движение на хора. Някои от що-годе читавите съдове приютяваха семейства на заселници, а други бяха открито използвани за наблюдателници от дружини от сурови на вид мъже. Витале караше по лъкатушните канали между големите кораби и внимателно правеше явни жестове с ръце на стражите, когато гондолата минаваше покрай тях.
— Сивия крал вчера пак е пречукал един — измърмори той, докато натискаше пръта. — Многобройни нерваци с големи смъртоносни работи ни държат в момента под око, да знаете.
— Още един? — присви очи Кало. — Ние още не сме чули. Кой си го е отнесъл?
— Дългия Тесо от Целите крони. Намерили го в Ръждивата вода да виси в един стар дюкян. Удушен и с отрязани топки. Най-вероятно кръвта му изтекла.
Локи и Джийн се спогледаха. Нервозния Витале изсумтя:
— Познавахте се, нали?
— Нещо такова — отвърна Локи. — Преди доста време.
Той се замисли. Тесо беше — приживе — гариста на Целите крони, един от най-много печелещите за Капа Барсави и близък приятел на малкия син на Капа, Пачеро. Би трябвало никой в Камор да не може с пръст да го пипне (освен самия Барсави и Паяка), но въпреки това този проклет невидим безумец, който наричаше себе си Сивия крал, го беше пипнал, без да си поплюва.
— Това прави шестима — забеляза Джийн. — Нали?
— Седем — поправи го Локи. — Толкова мъртви проклети гаристи е нямало, откакто ние с тебе бяхме на по пет години.
— М-да — съгласи се Витале. — И само като си помисля, че някога съм ти завиждал, Ламора — нищо, че бандата ти е толкова мъничка!
Локи го изгледа на кръв — опитваше се да подреди мозайката в ума си, но не успяваше съвсем. Седмина водачи на банди за два месеца — всичките разполагаха с Отстоянието, но иначе нямаха нищо общо помежду си. На самия Локи отдавна му беше много удобно, че няма никакво значение в аферите на Капа, но сега започна да се чуди. Дали не беше в нечий списък? Дали не притежаваше някаква неподозирана стойност за Барсави, на която Сивия крал може би искаше да сложи край със стрела от арбалет? Колко още хора стояха между него и тази стрела?
— Проклятие! — изруга Джийн. — Все едно ни трябваше да стане още по-сложно!
— Може би трябва да се погрижим за… текущите работи. — Галдо се беше преместил до борда и се оглеждаше, докато говореше. — А после може би да зачезнем за малко. Да разгледаме Тал Верар или Талишам… или поне да измъкнем теб оттук, Локи.
— Глупости! — Локи се изплю през борда. — Извинявай, Галдо. Знам, че ти се струва мъдро, но направи сметката. Капа никога няма да ни прости, че сме избягали в такъв отчаян момент. Ще ни лиши от Отстоянието и ще ни сложи под командата на най-безмилостната и бездушна свиня, която намери. Щом той е тук, не можем да избягаме. По дяволите, Назка ще ми строши коленете с дървен чук още преди никой да не е направил нищо!
— Съчувствам ви, момчета. — Витале местеше пръта от ръка в ръка и с точни оттласквания прекара гондолата покрай един внушителен отломък. — Не е лесно да работиш по каналите, но поне никой не иска да умра поради някакви по-важни причини от обичайните. На Гроба ли искахте да ви оставя или на кея?
— Трябва да се видим с Харза — каза Локи.
— О, днес той несъмнено ще е в рядко настроение. — Витале подкара лодката към северния край на Отпадъците, където няколко каменни пристана стърчаха пред редицата от магазини и къщи със стаи под наем. — Значи на кея.
4
Заложната къща на Харза Безнадеждния беше сред най-големите забележителности на владенията на Капа Барсави — имаше много къщи, които плащаха малко повече, и много, чиито собственици не бяха чак толкова начумерени, но нямаше други на един хвърлей камък от самото седалище на неговата власт. Точните хора, които осребряваха при Харза творчески придобитата си плячка, можеха да са сигурни, че ще се докладва на Барсави за идването им. Никак не вредеше да затвърдиш впечатлението, че си деен и отговорен крадец.
— О, разбира се — каза старият вадран, когато Джийн отвори зарешетената бронирана врата пред другите четирима Джентълмени копелета. — Ясно, че само маловажните гаристи ще посмеят да се покажат в такъв ден. Влезте, неугледни мои синове на каморски кучки. Избършете мазните си терински пръсти о хубавата ми стока. Накажете с вода прекрасните ми подове.
Дюкянът на Харза винаги беше затворен като ковчег — в дъжд, и в пек. Тесните прозорци бяха закрити с прашни брезентови покривала и вътре миришеше на политура за сребро, на плесен, на престоял тамян и прокиснала пот. Самият Харза беше старец със снежнобяла кожа и големи воднисти очи. Всяка черта и бръчка на лицето му като че се свличаше към земята, все едно го беше ваял някой леко пийнал бог, поиздърпал смъртната глина надолу малко повече от нужното. Безнадеждния си беше спечелил прякора заради фирмената му политика против продължаването на кредитите и заемите в брой. Кало веднъж отбеляза, че ако някога прострелят Харза в черепа със стрела, той ще седи и ще я чака сама да изпадне, но няма да плати на лекар дори за марлята.