В десния ъгъл на дюкяна един млад здравеняк със скучаещ вид, с евтин месинг по всичките си пръсти и мазни къдрици, падащи над очите, се размърда на високата дървена табуретка, на която седеше. Боздуган с железни шипове висеше на примка на колана му. Той кимна бавно на посетителите, без да се усмихва, сякаш те бяха твърде тъпи, та да схванат какви са задълженията му.
— Локи Ламора — рече Харза. — Шишенца парфюм и дамски долни дрешки. Прибори за маса и бокали. Смачкан и нащърбен метал, който никога няма да мога да продам на човек от класа. Вие, взломаджиите и крадците на дребно, се мислите за големи хитреци. Ще откраднете и лайното от кучия гъз, ако имате подходяща торба да си го занесете вкъщи!
— Странно, че го казваш, Харза, защото тази торба тук — Локи измъкна чувалчето от зебло от ръцете на Дървеницата и я вдигна — случайно съдържа…
— Нещо друго, а не кучешки лайна — чувам аз, че дрънчи. Дай я тук да видим дали не си се сбъркал да донесеш нещо, дето си струва да се купи.
Ноздрите на Харза затрептяха, когато отвори торбата и я плъзна по тапицирания с кожа тезгях, като внимателно изсипа съдържанието й. Оценяването на откраднатата стока като че беше единствената форма на чувствено удовлетворение, останала на стареца, и той се зае въодушевено със задачата, като мърдаше дългите си разкривени пръсти.
— Боклук. — Той вдигна трите медальона, донесени от Кало и Галдо. — Смотана алхимична паста и речни ахати.
Не ставаш и кози да храниш с тях. Две медни монети на парче.
— Грубо — каза Локи.
— Справедливо — отсече Харза. — Да или не?
— Седем медни монети за трите.
— Две по три е шест — рече Харза. — Кажи „да“ или върви да стискаш акулите за топките, все ми е тая.
— Тогава май ще кажа „да“.
— Хммм. — Харза огледа сребърните бокали, които Джийн подбра от Сандъка с глупости. — Нащърбени са, разбира се. На вас, малоумници с малоумници, като видите хубав сребърен предмет, веднага ви се ще да го натикате в шибаната дращеща торба. Сигурно ще мога да ги лъсна и да ги пратя нагоре по реката. Един солон и три медни монети на парче.
— Един солон и четири — предложи Локи.
— Три солона и една медна монета общо.
— Става.
— И това. — Харза извади шишенцето с опиумно мляко, отвинти капачката, подуши го, изсумтя и запуши стъкленичката. — Струва повече от живота ти, ама няма какво да го правя. Капризните кучки обичат да си го правят сами или да си го поръчат при алхимик. Никога не купуват предварително смесено от непознати. Може би ще смогна да го пробутам на някой клетник, който има нужда да си почине от гроздето или от газа. Три солона и три барона.
Четири солона и два барона.
— И на боговете няма да дам четири солона и два барона. Самият Морганте, с пламтящ меч и десет голи девственици, увиснали на брича ми, може и да получи четири солона и един барон. Ти получаваш три солона и четири барона, и това е окончателно.
— Добре. И то само защото бързаме.
Харза пишеше сметките с гъше перо на пергаментов лист. Той попрехвърли купчинката евтини пръстени от Кало и Галдо и се разсмя.
— Майтап си правите. Тия боклуци стават за нещо, колкото и куп отрязани кучи пишки.
— Стига, де…
— Кучите пишки поне мога да ги продам на прекупвачите. — И Харза започна да замеря Джентълмените копелета с пръстените, един по един. — Сериозно ви говоря. Не носете такива боклуци, имам със сандъци от тия шибани пръстени, дето няма да ги продам и посмъртно!
Стигна до плетения пръстен от злато и платина с диамантените и обсидианови прашинки.
— Ммм. Този поне си струва. Точно пет солона. Златото е истинско, но платината е евтин верарски боклук, истинска е колкото стъклено око. А аз сера по-големи диаманти по пет-шест пъти седмично.