— Седем солона и три барона — каза Локи. — Точно този пръстен ми струваше много усилия.
— Трябва да плащам по-скъпо, защото мозъкът и гъзът ти са си объркали местата при раждането ли? Не мисля. Ако така беше редно, щях досега да съм го чувал. Вземай си петте солона и се смятай за късметлия.
— Уверявам те, Харза, всеки, който дойде в този дюкян, не се смята за особено…
И така се продължи с отявлено общите преценки, с обидите, които се сипеха и от двете страни, с неохотното съгласие на Локи и скърцането на остатъка от зъби на стареца, когато вземаше всеки предмет и го поставяше зад тезгяха. Не след дълго Харза прибра остатъка от стока, към която не бе проявил интерес, обратно в торбата.
— Е, сладкишчета, като че се договорихме за шестнайсет солона и пет барона. Предполагам, че е по-добро, отколкото да караш лайнарката, нали?
— Да, или да държиш заложна къща — съгласи се Локи.
— Много забавно! — извика старецът, докато отброяваше шестнайсет потъмнели сребърни монети и пет по-малки медни диска. — Връчвам ви легендарното изгубено съкровище на Камор. Вдигайте си чукалата и да ви няма до другата седмица. Стига Сивия крал не ви пипне преди това.
5
Дъждът отново бе притихнал и ръмеше, когато излязоха от дюкяна на Харза, кискайки се под мустак.
— Окови казваше, че няма такава свобода като свободата да си постоянно подценяван — рече Локи.
— О, богове, да. — Кало завъртя очи и изплези език. — Ако бяхме още по-свободни, щяхме да хвръкнем в небето и да литнем като птички.
В северния край на Дървените отпадъци дълъг, висок дървен мост, широк колкото да се разминат двама души, стигаше право до водната крепост на Капа. На брега стояха на стража четирима души, застанали на откритото с оръжия, ясно различими под леките им промазани наметала. Локи предположи, че поне още толкова се крият наблизо, на един изстрел с арбалет разстояние. Щом приближи, следван от бандата си, той направи с ръце знаците за този месец; всички тук се познаваха, но официалностите не подлежаха на обсъждане, особено в такива времена.
— Здравей, Ламора. — Най-възрастният от стражата, жилав мъж с избелели татуирани акули на врата и бузите, стигащи чак до слепоочията, протегна длан и се ръкува; те се хванаха за левите предмишници. — Чу ли за Тесо?
— Да, здравей и ти, Бернел. Един от Сивите лица ни каза по пътя за насам. Значи е вярно? Удушен, топките, всичко?
— И топките, и всичко. Представете си как се чувства шефът заради това. Като го казах, се сетих — Назка остави нареждания. Тази сутрин — като дойдеш, искала да те види. Каза да не те оставям да си платиш данъците, докато не поговори с тебе. За данъците си дошъл, нали?
Локи размаха малка сива кесийка — двайсетте солона на Джийн плюс шестнайсетте и дребните от Харза.
— Да, наистина, дошъл съм да изпълня гражданския си дълг.
— Добре. Не пускам никого, дошъл по други причини. Виж, знам, че разполагаш с Отстояние, че си приятел на Назка и тъй нататък, но може би днес ще пожелаеш да я караш по-полека? Наоколо има много пезони, явни и не чак дотам. Положението е затегнато. В момента Капа разпитва някои от Целите крони относно местонахождението им снощи.
— Разпитва?
— По добрия стар начин. Така че се дръж възпитано и не прави резки движения, ясно?
— Схванах — рече Локи. — Благодаря за предупреждението.
— Няма нищо. Стрелите за арбалет пари струват. Срамота е да ги хабя за такива като тебе.
Бернел им махна да влизат и те тръгнаха по дървения мост, дълъг около сто ярда. Той водеше до кърмата на широкия закотвен кораб — гредите на външния корпус бяха изрязани и заменени от подсилени с желязо порти от вещерско дърво. Тук пазеха още двама стражи — един мъж и една жена. Тъмните кръгове под очите им си личаха. Щом приближиха, жената почука четири пъти и само след секунди портите се отвориха навътре. Като се мъчеше да потисне прозявката си, жената страж се облегна на външната стена и дръпна качулката на промазаното си наметало върху главата си. Тъмните облаци прииждаха насам от север и жегата започваше да се разсейва.
Приемната на Плаващия гроб беше висока почти четворно колкото ръста на Локи, защото гъстите хоризонтални палуби на стария галеон отдавна бяха махнати, освен най-горната и средната. Сега те служеха за покриви. Подът и стените бяха от твърдо дърво с цвят на кафе, по преградите бяха окачени гоблени в черно и червено, по чиито краища със златни и сребърни нишки бяха избродирани шарки с акулови зъби.