Половин дузина главорези стояха срещу Джентълмените копелета с прицелени арбалети. Тези мъже и жени носеха върху копринените си ризи кожени предпазители и жакети, подсилени с леки метални ленти, и твърди кожени нашийници на шиите. Някое по-благородно фоайе би било украсено с декоративни лампи и композиции от цветя. По стените на това имаше плетени кошници със стрели за арбалет и рафтове с още ножове.
— Свободно — изкомандва младата жена, застанала зад стражите. — Знам, че тия са адски подозрителни, но не виждам сред тях Сив крал.
Беше обута с мъжки бричове и облечена със свободна блуза от черна коприна с широки ръкави под броня за дуели от ръбеста кожа, като че повече използвана, отколкото съхранявана. Ботушите й с железни шпори (вкус, който не бе загубила) затракаха по пода, когато пристъпи между стражите. Приветливата й усмивка не стигаше до очите й, които се стрелкаха нервно зад стъклата на простите й очила с черни рамки.
— Приемете моите извинения за посрещането, любими мои — каза Назка Барсави. Обръщаше се към всички Копелета, но положи длан на лявото рамо на Локи. Беше четири пръста по-висока от него. — Знам, че тук е тясно, но ще се наложи вие четиримата да почакате. Само гаристи. На татко му е криво.
Зад вратата, водеща към вътрешните покои на Плаващия гроб, се чу сподавен вик, последван от тихото мърморене на гласове — крясъци, псувни, нов вик.
Назка разтърка слепоочията си, отметна няколко изскочили къдри от черната си коса и въздъхна:
— Той много настоятелно изисква… пълни разкрития от някои Цели крони. Мъдрецът Доброта е вътре при него.
— Тринайсет богове! — възкликна Кало. — С радост ще изчакаме.
— Действително. — Галдо бръкна в сакото си и извади малко влажно тесте карти за игра. — Тук несъмнено има с какво да се забавляваме. До безкрай, ако трябва.
Щом видяха единия от братята Санца да предлага карти, всички стражи в стаята отстъпиха крачка назад. Някои видимо се бореха с идеята пак да вдигнат арбалети.
— О, не и вие, шибаняци такива — възкликна Галдо. — Вижте, всички тия истории са пълни глупости. Всички останали на тази маса прекарахме много нещастен ден…
Зад тежката широка порта имаше малък коридор, неохраняван и пуст. Назка затвори вратите на фоайето след тях двамата с Локи и се обърна към него:
— Здравей, пезон. Виждам, че напоследък не ядеш.
— Храня се редовно.
— Трябва да пробваш да ядеш, за да замязаш на човек. Май веднъж ти казах, че приличаш на скелет.
— А аз май не бях виждал преди седемгодишно момиченце, къркано до наглост, пред хора.
— Е, може тогава да съм била къркана до наглост, а сега съм само нагла. Татко хич не е в настроение, Локи. Исках да те видя, преди да се срещнеш с него — има някои… неща, които той би желал да обсъди с теб. Искам да ти кажа — каквото и да пита той, не искам ти да… заради мен… моля те, само се съгласявай. Угаждай му, разбираш ли ме?
— Никой гариста, който обича живота, никога не се е и пробвал да прави нещо друго. Мислиш ли, че съм склонен в ден като този да вляза и да го задърпам нарочно за бричовете? Ако баща ти ми каже „Лай като куче“, ще го попитам „Каква порода, Ваше благородие?“.
— Знам. Прости ми. Но ето какво искам да ти кажа: той не е на себе си. Сега го е страх, Локи. Безусловно, истински го е страх. Когато мама умря, той ходеше мрачен, но, проклятие, сега… вика насън. Всеки ден пие вино и взема лауданум, за да не избухва. Навремето само на мен не ми се позволяваше да напусна Гроба, но сега иска Анджаис и Пачеро също да стоят тук. По петдесет стражи стоят на пост през цялото време. Животът на Херцога е по-безгрижен. Татко и братята ми цяла нощ си крещяха за това.
— Ами… виж, съжалявам, ала не мисля, че мога да ти помогна. Но според теб какво ще ме пита той?
Назка се вторачи в него с полуотворена уста, все едно се готвеше да заговори. Но като че размисли и устните й отново се свиха.
— По дяволите, Назка, бих скочил в залива и бих пребил акула с тояга, но трябва първо да ми кажеш колко голяма и колко гладна е била. Загряваш ли?
— Да, виж, аз просто… Няма да е толкова неловко, ако оставя това на него. Само запомни какво казах. Изслушай го. Угаждай му, а ние с теб можем да се оправим после. Ако има „после“.
— Ако има „после“? Тревожиш ме, Назка.
— Това е, Локи. Започна се лошото. Сивия крал най-сетне се добира до татко. Тесо имаше шейсет „ножа“, и десет от тях бяха с него непрекъснато. Татко беше много благосклонен към Тесо и имаше големи планове за него в близко бъдеще. Но всичко ставаше точно както татко го иска толкова дълго време, че… не мога да кажа със сигурност дали той знае какво да прави. Затова иска да прекрати всичко и да ни скрие тук. Мисли като при обсада.