— Хммм. — Локи въздъхна. — Не мога да кажа, че онова, което е предприел досега, е неблагоразумно, Назка. Той…
— Татко е луд, ако си мисли, че може да ни държи вечно тук, заключени в тази крепост! Той ходеше в „Последна грешка“ половината вечери в седмицата! Разхождаше се по доковете, из Мара, из Теснините, когато му скимнеше! Замеряше с медни монети Шествието на сенките. Херцогът на Камор може законно да се затвори в нужника си и оттам да управлява, но не и Капа на Камор. Той трябва да е на показ.
— И да рискува Сивия крал да го убие.
— Локи, затворена съм в това шибано дървено корито от два месеца и ти казвам — тук не сме на по-сигурно място, отколкото ако се къпехме голи на най-мръсната чешма в най-мрачния двор на Казана. — Назка скръсти ръце под гърдите си и ги притисна толкова здраво, че кожената й кираса изскърца. — Как? Кой е този Сив крал, къде е той и кои са неговите хора? Нямаме ни най-малка представа, ала този човек посяга и убива нашите хора за забавление, напосоки, както му щукне. Нещо не е наред. Той разполага със средства, които не са ни понятни.
— Той е умен и има късмет. И двете не траят цяла вечност, повярвай.
— Не само е умен и има късмет, Локи. Съгласна съм, че и двете си имат граници. Но какво ли ни е приготвил скришом? Какво ли знае? Или кого познава? Ако не сме предадени, значи ни превъзхожда. А съм порядъчно уверена, че все още не сме предадени.
— Все още?
— Не ми се прави на глупак, Локи. Работата може и да крета криво-ляво, ако ние с татко сме затворени тук. Но ако не пуска и Анджаис и Пачеро навън да стягат града, целият режим ще отиде по дяволите. Гаристите може да смятат за благоразумно някои от Барсави да останат тук; но ще ни помислят за страхливци, ако се скрием до един. И не само ще говорят зад гърба ни, а и дейно ще ухажват някой нов Капа. Може би цял куп нови Капи. Или може би Сивия крал.
— Значи, естествено, братята ти никога няма да го оставят да ги затвори тук.
— Зависи доколко ще полудее и побеснее дъртият, Локи. Но дори и да са все така свободни да скитат, ще се реши само по-малката част от проблема. Все така ни превъзхождат. Имаме на свое разположение три хиляди ножа, а призракът продължава да ни тормози.
— Какво подозираш? Магия?
— Всичко подозирам. Казват, че Сивия крал може да убие човек само с докосване. Казват, че ножовете не го порязвали. Подозирам самите богове. И затова братята ми ме мислят за луда.
Когато преценяват положението, те виждат само обикновена война. Смятат, че можем да я преживеем — да заключим стареца и малката сестричка и да чакаме, докато разберем кога да нанесем ответния удар. Но аз не виждам това. Виждам котка, затиснала с лапа опашката на мишка. И ако ноктите на котката още не са се показали, то не е заради нещо, сторено от мишката. Не схващаш ли?
— Назка, знам… Виж, ти си превъзбудена. Ще те изслушам. Камък съм. Крещи ми колкото си щеш. Но с какво мога да ти помогна? Аз съм само един крадец. Нищо и никакъв крадец, подчинен на баща ти. Ако съществуваше банда, по-малка от моята, щях да играя карти в устата на вълча акула! Аз…
— Имам нужда да започнеш да ми помагаш да успокоим татко, Локи. Имам нужда той да се върне към нещо, напомнящо старото му аз, за да мога да го накарам да възприема казаното от мен сериозно. Затова те моля да влезеш при него и да положиш усилия да му угодиш. Особено да му угодиш. Покажи му верен гариста, който върши онова, което му кажат в мига, в който му го кажат. Когато той отново започне да прави разумни планове за бъдещето, ще знам, че се завръща към едно състояние, с което мога да се справя.
В края на късия коридор отново имаше чифт тежки дъбови порти, почти еднакви с онези, които извеждаха към приемната. Тези врати обаче бяха залостени с резета и заключени със сложен верарски часовников механизъм, прикрепен на напречни греди от полирано желязо. На катинара в центъра на портата се виждаха десетина ключалки. Назка извади два ключа, които висяха на верижка на брата й, и за миг запречи с тяло погледа му, за да не я вижда кои отвори избира. Последва каскада от щракания и шум на механизми, скрити вътре в портата; един по един скритите болтове се отпускаха и лъскавите резета се отваряха и най-сетне портата се открехна.