Назка кимна сериозно на баща си, после — много по-бързо и леко, и на Локи. После се обърна и тръгна към изхода, а железните й токчета тракаха по дъските.
— Имам много гаристи — продължи Барсави, щом тя излезе — по-корави от теб. Мнозина са по-популярни и по-чаровни, мнозина имат по-големи и по-доходоносни банди. Но малцина непрекъснато полагат усилия да бъдат толкова любезни, толкова внимателни.
Локи не каза нищо.
— Младежо, аз от много неща се обиждам, но бъди спокоен, любезността не е сред тях. Хайде, отпусни се. Не те глася за примката.
— Извинете, Капа. Просто… известно е, че вие изразявате недоволството си по много… ъъъ…
— Заобиколен начин?
— Окови ми е разказвал достатъчно за учените от Теринския колегиум — отвърна Локи — и съм разбрал, че техният основен речеви навик е, ами, залагането на капан.
— Ха! Да. Каже ли ти някой, че навиците умират трудно, Локи, да знаеш, че те лъже — те като че никога не умират! — Барсави се изкиска, пийна вино и продължи. — Времената са… тревожни, Локи. Проклетият Сив крал най-сетне започна да ми влиза под кожата. Загубата на Тесо е особено… Е, аз имах планове за него. А сега съм принуден да прилагам други планове по-рано, отколкото възнамерявах. Кажи ми, пезон… какво мислиш за Анджаис и Пачеро?
— Хм. Ха. Ами… откровено ли да си кажа, Ваша светлост?
— Честно и откровено, пезон. Заповядвам ти.
— Ами… те са много уважавани и много добри в занаята си. Никой не се шегува с тях зад гърба им. Джийн казва, че знаят как да се справят в битка. Братята Санца се изнервят, когато играят честно с тях на карти, което означава нещо.
— Това мога да го чуя от двайсетина шпиони, когато си поискам. Това го знам. Какво е личното ти мнение за синовете ми?
— Ами… — Локи преглътна и погледна Капа Барсави в очите. — Ами, те са достойни за уважение. Добри са в занаята си и знаят как да се бият. Трудят се здраво и са достатъчно умни… но… с извинение, Ваша светлост, те се подиграват на Назка, а трябва да се вслушват в предупрежденията й и да слушат нейните съвети. Тя притежава търпението и проницателността, които… които…
— Им убягват?
— Знаехте какво ще кажа, нали?
— Казах, че ти си внимателен и съобразителен гариста, Локи. Това са отличителните ти черти, макар и те да предполагат много други качества. От прословутите ти първи гафове насам ти си самото въплъщение на предпазливия крадец, който здраво контролира алчността си. И затова би бил много чувствителен спрямо всякаква липса на предпазливост у другите. Моите синове… цял живот са живели в град, който се бои от тях заради фамилното им име. Те очакват почтителност като аристократите. Те са непредпазливи, малко безочливи. Трябва да предприема мерки, за да се погрижа те да получават добри съвети в идните месеци и години. Няма да съм вечно жив, дори и след като се оправя със Сивия крал.
Веселата увереност, бликаща от гласа на Капа Барсави, когато каза това, накара тила на Локи да настръхне. Капа седеше в крепостта, която не бе напускал повече от два месеца, и пиеше вино, а във въздуха все още тегнеше мирисът на кръвта на осем членове на една от най-могъщите и верни негови банди.
Дали Локи разговаряше с мъж с много изпипан замисъл, стигащ много далеч? Или Барсави най-сетне се бе пропукал като стъкло на прозорец по време на пожар?
— Много бих желал — рече Капа — да те назнача да даваш на Анджаис и Пачеро нужните им съвети.
— Ах… Ваша светлост, това е изключително… ласкателно, но… Доста добре се разбирам с Анджаис и Пачеро, но не бихте ме нарекли техен близък приятел. С тях играем карти от време на време, но… нека бъдем честни. Аз съм само един не особено важен гариста.
— Както казах и аз. Дори и сега, когато Сивия крал вилнее из моя град, аз все още разполагам с мнозина по-корави от теб, по-дръзки от теб, по-харесвани. Не ти го казвам, за да те засегна, защото вече изтъкнах собствените ти качества. И тъкмо от тези качества синовете ми имат належаща нужда. Не твърдост, дързост или чар, а безстрашна, постоянна предпазливост. Благоразумие. Ти си моят най-благоразумен гариста — но се смяташ за най-маловажен само защото вдигаш най-малко шум. А сега ми кажи… какво мислиш за Назка?
— Назка? — Изведнъж Локи стана още по-предпазлив отпреди. — Тя е… великолепна, Ваша светлост. Може да цитира наши разговори отпреди десет години, и ще ги цитира дума по дума, особено ако ме засрамват. Смятате ме за благоразумен? В сравнение с нея аз съм безразсъден като клечка в алхимична лаборатория.