Нощта бе тъмна и дъждовна и никой от бандата не гореше от нетърпение да се катери по разнебитените външни стълби, криволичещи по северната страна на Счупената кула. Съскащият дъжд тракаше по кепенците, а вятърът въздишаше тежко в пролуките и пукнатините на старата постройка. Джентълмените копелета седяха на възглавници на пода на светлината на книжни фенери и смучеха последната си бира — светла и сладникава, която повечето кореняци от Камор предпочитаха пред тъмната горчива верарска бира. Беше задушно, но въздухът поне бе поносимо сух.
Локи им разказа цялата история по време на вечерята.
— Е — каза Галдо, — това е най-проклетата проклетия, която ни е проклетисвала.
— Пак да кажа — обади се Джийн. — Би трябвало да приключим преждевременно играта с дон Салвара и да се приготвим да яхнем бурята. Тази работа със Сивия крал започва да става страшна и не можем да се разсейваме, щом ще вкарват Локи в центъра на нещата.
— Къде се скатаваме? — попита Кало.
— Скатаваме се веднага — отвърна Джийн. — Веднага или като получим още една полица от дона. Не по-късно.
— Ммм — Локи се взираше в утайката на дъното на тенекиеното си канче. — Много труд хвърлихме. Уверен съм, че можем да изцедим още пет или десет хиляди крони поне. Може би не двайсет и петте хиляди, които се надявахме да издоим от Салвара, но достатъчно, че да се гордеем. На мен ми извадиха душата с ритници, а Дървеницата скочи от покрива заради тия пари, сещате се.
— И го търкаляха цели две мили в проклетата бъчва!
— Виж, Дървеница — рече Кало, — не е като гадната стара бъчва да ти е изскочила изневиделица в някоя уличка и да те е принудила да се навреш в нея. Съгласен съм с Джийн. Още днес следобед го казах, Локи. Дори и да не смяташ сериозно да се възползваш, може ли поне да уредим нещо, та да можем бързо-бързо да те скрием? Може би дори извън града.
— Още не мога да повярвам, че някой от Санца ме съветва да бъда предпазлив — ухили се Локи. — Мислех, че сме по-богати и по-умни от всички други!
— Ще го чуваш пак и пак винаги когато има шанс да ти прережат гърлото, Локи — подкрепи Кало брат си. — Промених си мнението за Сивия крал, да знаете. Може би самотният умопобъркан клетник наистина е успял да надделее над нас, трите хиляди души. Ти може да си една от мишените му. А щом Барсави иска да те вкара още по-навътре във вътрешния си кръг, това предполага още повече неприятности.
— Може ли да зарежем темата за прерязаните гърла само за малко? — Локи стана, обърна се към счупения прозорец, който гледаше към морето, и се престори, че гледа през него с ръце, сключени зад гърба. — Кои сме ние в края на краищата? Признавам, че направо ми идеше да скоча в проклетия залив, когато Капа ми изтърси това нещо. Но имах време да помисля, така че разберете — пипнахме я старата лисица! В ръцете ни е! Честно, момчета. Толкова сме добри в занаята си, че той помоли Тръна на шибания Камор да се ожени за дъщеря му. Засега сме толкова извън всякакво подозрение, че направо е смешно.
— Но все пак — възрази Джийн — това е усложнение, което може да ни обърка работата навеки, а не постижение, с което можем да се фукаме.
— Разбира се, че можем да се фукаме, Джийн. Точно сега смятам да се пофукам. Не виждате ли? Това не е нещо, дето го правим всеки ден. Това си е от добрите стари номера на Джентълмените копелета, само че този път и Назка ще ми помага да го извъртим. Не можем да загубим. Аз ще се оженя за нея толкова, колкото и утре сутринта ще ме обявят за наследник на Херцог Никованте!
— Имаш ли план? — По очите на Джийн си личеше, че е любопитен, ала предпазлив.
— Ни най-малко. Нямам ни най-малка представа какво ще правим. Всичките ми най-добри планове започват точно така. — Локи изля последната бира в гърлото си и метна канчето по стената. — Изпих си бирата, изядох си сладкишите с кайсии и казвам — да вървят по дяволите и двамата, и Сивия крал, и Капа Барсави. Никой няма да ни уплаши толкова, че да зарежем играта с дон Салвара, и никой няма да ни ожени с Назка против волята ни. Ще постъпим така, както постъпваме винаги — ще чакаме да се отвори възможност, ще се възползваме от нея и ще победим, мамка му.
— Ами… добре — въздъхна Джийн. — Но ще ни позволиш ли поне да вземем някои предпазни мерки? И ще гледаш ли да се пазиш?
— Естествено, Джийн, естествено. Откупи ни места на подходящи кораби, похарчи колкото се наложи. Не ми пука закъде отплават, стига да не е Джерем. Можем да се затрием някъде за няколко седмици и да се домъкнем обратно, като ни скимне. Кало, Галдо, утре отивате при Виконтската порта. Договорете се с момчетата в жълто, та да можем да излезем от града в някой неудобен час, ако се наложи. Не се стискай за среброто и златото.