С наближаването на първата годишнина от пристигането на Локи това се промени.
— Дължа някои услуги, момчета — рече Окови една вечер, докато всички седяха на колене в безжизнената градина на покрива. Тук те предпочитаха да обсъждат всички по-сериозни въпроси на съвместния им живот, поне когато не валеше. — Услуги, които не мога да отлагам, когато ми се обадят определени хора.
— Например Капа? — попита Локи.
— Този път не. — Окови дръпна продължително от обичайната си цигара след вечеря. — Този път съм задължен на черните алхимици. Знаете за тях, нали?
Кало и Галдо кимнаха, ала колебливо. Локи поклати глава.
— Е — каза Окови, — има си официална Гилдия на алхимиците, но те са много придирчиви към хората, които допускат в нея, и работата, която им позволяват да вършат. Черните алхимици са, така да се каже, причината, поради която Гилдията спазва толкова строги правила. Те си въртят търговията във фалшиви дюкяни, с хора като нас. Наркотици, отрови, каквото щете. Капа ги притежава по същия начин, както притежава и нас, но всъщност никой не разчита пряко на тях. Те… не са от хората, които ти се ще да ядосваш.
Джесалин д’Обарт е вероятно най-добрата от всички. На мен веднъж… ми се случи да бъда отровен. Тя се погрижи да ме изцери. Затова съм й задължен, и тя най-сетне поиска услуга. И иска труп.
— Просяшка могила — предложи Кало.
— И лопата — додаде Галдо.
— Не, трябва й пресен труп. Още топъл-топъл и сочен. Вижте, на Гилдията на алхимиците и лекарите според хартата на дука й се полага определен брой пресни трупове годишно. Направо от бесилото, за да ги режат и човъркат. Черните алхимици не са облагодетелствани по подобен начин, а Джесалин има някои теории, които иска да изпита. Затова реших вие, момчета, да се потрудите заедно над първата си истинска задача. Искам да намерите труп, по-пресен от сутрешен хляб. Да му турите ръка, без да привличате ненужно внимание, и да го донесете тук, за да го предам на Джесалин.
— Да откраднем труп? Хич няма да е забавно — рече Кало.
— Приемете го като ценно изпитание на уменията ви — отвърна Окови.
— Много трупове ли се очаква да крадем в бъдеще? — попита Кало.
— Това не е изпитание дали ще можете да отмъкнете труп, малък нагъл тъпако — рече добродушно Окови. — Искам да проверя как всички вие работите заедно по нещо по-сериозно от нашата вечеря. Ще се погрижа да ви осигуря всичко, което поискате, но няма да ви подсказвам нищо. Трябва сами да измислите как да се справите.
— Всичко, което поискаме? — повтори Локи.
— В разумни граници — отвърна Окови. — И нека подчертая, че не можете да си направите сами труп. Трябва да си го намерите честно и почтено умъртвен от ръката на друг.
Каза го с толкова твърд тон, че братята Санца се вторачиха предпазливо в Локи, а после се спогледаха с вдигнати вежди.
— Кога точно го иска тази дама? — попита Локи.
— Ще е много доволна, ако го получи до седмица-две.
Локи кимна и се взря в ръцете си.
— Кало, Галдо — рече той. — Ще седнете ли вие утре на стъпалата, за да мога да помисля по това?
— Да — отвърнаха те без колебание и на Отец Окови не му убягна нито нотка в гласовете им. Щеше да запомни този момент завинаги — тази вечер братята Санца признаха, че Локи ще е мозъкът на тяхното предприятие. Вечерта, в която си отдъхнаха, че той ще бъде мозъкът на тяхното предприятие.
— Честно и почтено умъртвен — рече Локи. — Да не е убит от нас и още да не се е вкочанил. Така. Знам как да го направим. Ще е лесно, но още не знам защо и как.
— Твоята увереност ме радва — рече Окови, — но искам да не забравяш, че си вързан на много къс повод. Ако случайно някой хан изгори или около теб случайно избухнат безредици, ще те хвърля от този покрив с увесени на врата оловни слитъци.
Кало и Галдо отново се втренчиха в Локи.
— На къс повод, да. Но ти не се тревожи — рече Локи. — Вече не съм толкова безразсъден като навремето. Като бях малък, нали се сещаш.
2
На другия ден Локи за пръв път премина през целия Квартал на храмовете, пременен с чиста бяла одежда на Ордена на Переландро със сребърна бродерия по ръкавите. Той стигаше едва до кръста практически на всички около него. Бе смаян от почтението, което оказваха на одеждата (почтение, както ясно съзнаваше той, което в мнозина случаи само частично се прехвърляше и върху клетия глупак, облечен в нея).