Локи бе впечатлен от това как ги посрещнаха, когато двамата с Галдо спряха каручката пред четириетажния дом на мадам Строло. Тук и търговците, и купувачите свеждаха глави, когато минаваше трупът; мнозина от тях дори правеха безмълвни жестове на благословия в името на Дванайсетте — първо докосваха очите си с две ръце, после — устните, и накрая — сърцето.
— Скъпи мои — рече мадам Строло. — Каква чест и каква необичайна поръчка са ви пратили да изпълните. — Тя бе стройна жена на напреднала възраст, направо космическа противоположност на чиновничката, с която Локи разговаря тази сутрин. Строло излъчваше внимание и почит; държеше се така, сякаш двамата зачервени послушници, които се потяха силно под одеждите си, са истински жреци от по-могъщ орден. Дори и да подушваше вонята от брича на Антрим, тя не се издаваше.
Седеше до витрината на дюкяна си откъм улицата под тежката дървена стряха, която нощем се спускаше и го заключваше, за да го пази от пакости. Витрината беше може би десет стъпки широка и висока наполовина на това. Мадам Строло бе заобиколена от свещи, наредени пласт върху пласт, етаж връз етаж като къщите и кулите на фантастичен восъчен град. Алхимичните глобуси до голяма степен бяха изместили евтините свещици при избора на източник на светлина както на аристокрацията, така и на простолюдието. Малцината останали майстори свещари се бореха да оцелеят, като добавяха в творенията си всякакви прекрасни аромати. Освен това съществуваха и обредните нужди на каморските храмове и вярващи, нужди, които всички смятаха, че студената стъклена светлина не е подходяща да удовлетвори.
— Ще отслужим обред за този мъж — рече Локи — три дни и три нощи, преди да го погребат. Господарят ми има нужда от нови свещи за обреда.
— Старият Окови ли? Горкичкият, миличкият. Да видим… Ще искате лавандула за чистота и есенно кърваво цвете за благословия, и серни рози за Справедливата господарка?
— Моля — Локи извади скромна кожена кесия, пълна със сребро, която иззвънтя — и за оброк, без аромат. Половин дузина от всичките четири вида.
Мадам Строло избра внимателно свещите и ги уви в намазано с восък зебло („Дар от дюкяна — смънка тя, щом Локи отвори уста. — Май сложих и по повече от половин дузина във всеки пакет.“) Локи се опита от учтивост да й възрази, но старицата изведнъж любезно оглуша за няколко решителни секунди, докато увие стоката.
Локи плати три солона от кесията (като се погрижи тя да види, че вътре се гушат още дузина), пожела на мадам Строло цели сто години здраве за нея и децата й в името на Господаря на пренебрегнатите, докато се оттегляше, и сложи пакета със свещите на каручката — пъхна го под одеялото току до изцъклените отворени очи на Антрим.
Едва се обърна, за да застане отново на мястото си до Галдо, и едно по-високо момче, облечено в парцаливи мръсни дрехи, връхлетя върху него и го събори по гръб.
— О! — възкликна момчето, което се оказа Кало Санца. — Хиляди извинения! Толкова съм непохватен. Чакай да ти помогна да станеш!
Той сграбчи протегнатата ръка на Локи и вдигна по-дребното момче на крака.
— Дванайсет богове! Послушник. Прости ми, прости ми. Просто не видях, че стоиш там. — Суетейки се загрижено, той започна да изтупва праха от бялата одежда на Локи. — Добре ли си?
— Да, да, добре съм.
— Прости ми непохватността. Не исках да те обидя.
— Не съм се обидил. Благодаря ти, че ми помогна да стана.
При тези думи Кало се поклони подигравателно, хукна и се навря в тълпата. Само след секунди се загуби от поглед. Локи започна да изтръсква театрално праха от дрехите си, докато преброи наум до трийсет. Щом стигна до трийсет и едно, изведнъж се свлече до каручката, скри закачуленото си лице в шепи и заподсмърча. Само след миг ридаеше на глас. Галдо откликна на сигнала, отиде и коленичи до него и положи длан на рамото му.
— Момчета! — подвикна Амброзии Строло. — Момчета! Какво има? Боли ли те? Този нахал да не бутна нещо?
Галдо започна да говори на ухото на Локи. Локи му смънка нещо и Галдо тупна на задника си. Пресегна се, придърпа качулката си в отлична имитация на притеснение и облещи очи.