— Не, мадам Строло — рече той. — По-лошо е.
— По-лошо? Как така? Какво е станало?
— Среброто — изломоти Локи и вдигна очи, за да види тя сълзите, стичащи се по бузите му и изкусно нацупените му устни. — Той ми взе кесията. П-п-пребъркал ми е джоба.
— Това бяха парите, с които ни плати вдовицата на този мъж — обясни Галдо. — Не само за свещите, а и за обреда, за нашите благословии и погребението му. Трябваше да ги занесем на отец Окови заедно с…
— С т-т-тялото! — избухна Локи. — Разочаровах го!
— Дванайсет богове! — измърмори възрастната дама. — Невиждан малък мръсник! — После се облегна на тезгяха и се провикна изненадващо силно: — КРАДЕЦ! ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА! — А щом Локи отново скри лице в шепи, тя се обърна нагоре и извика: — ЛУКРЕЦИЯ!
— Да, бабо — чу се глас от отворения прозорец. — Какъв крадец?
— Вдигни братята си, дете. Кажи им веднага да слизат и да си вземаш тоягите! — Тя се обърна и погледна Локи и Галдо. — Не плачете, мили момчета. Не плачете. Все някак ще оправим това.
— Какво беше това за крадеца? — Един възслаб сержант от стражата притича с извадена палка и развята жълтеникава дреха, а други двама жълтодрешковци го следваха по петите.
— Чудесен полицай си ти, Видрик, няма що — да оставиш тия малки джебчийчета от Казана да се промъкнат тук и да оберат купувачи точно пред магазина ми!
— Какво? Тук? Тях? — Сержантът от стражата огледа разстроените момчета, вбесената старица и покрития труп. Веждите му се пробваха да отхвръкнат от челото. — А, това ли… Бих казал, този мъж е мъртъв…
— Разбира се, че е мъртъв, слабоумнико! Момчетата го карат в Дома на Переландро за благословия и погребение! А този малък джебчия открадна кесията с парите, с които вдовицата е платила за всичко!
— Някой е обрал послушниците на Переландро? Момчетата, които помагат на слепия жрец? — Червендалест мъж с преливащо шкембе и цял отряд придатъчни брадички се доближи с бастун в едната ръка и злокобно изглеждаща брадва в другата. — Пикливи плъхоебци! Какъв позор! Във Виденца, посред бял ден!
— Съжалявам! — изплака Локи. — Толкова съжалявам! Не разбрах… трябваше да я държа по-здраво, просто не се усетих… Той беше толкова бърз…
— Глупости, момченце, не си виновен ти — рече мадам Строло. Сержантът изсвири със свирката си. Дебелакът с бастуна продължи да плюе жлъч, а иззад ъгъла на къщата се показаха двама младежи с криви тояги, обковани с месинг. Последваха още бързи крясъци, докато се уверят, че баба им е невредима. Когато разбраха причината да ги извикат, и те започнаха да сипят заплахи, проклятия и обещания за мъст.
— Ето — каза мадам Строло. — Ето, момчета. Свещите са подарък от мен. Такива неща не се случват във Виденца. Няма да го търпим. — Тя остави на тезгяха трите солона, дадени й от Локи. — Колко имаше в кесията?
— Петнайсет солона, преди да ви платим — отвърна Галдо. — Значи са откраднали дванайсет. Окови ще ни изхвърли от ордена.
— Не ставай глупав — рече мадам Строло и добави още две монети към купчинката, а тълпата около магазина й започна да се разраства.
— Да, по дяволите! — извика дебелият. — Не можем да позволим този малък дявол да ни позори така! Мадам Строло, вие колко давате? Аз ще дам повече!
— Боговете да те вземат, себична дърта свиня такава, това не е, за да ми покажеш…
— Ще ви дам кошница с портокали — извика една жена от тълпата. — За вас и за Безокия жрец.
— Аз мога да дам един солон — обади се друг търговец и си запробива път с монетата в ръка.
— Видрик! — Мадам Строло прекъсна разговора с червендалестия си съсед. — Видрик, ти си виновен! Дължиш на тези послушници поне някоя медна монета!
— Аз ли съм виновен? Вижте сега…
— Не, ти виж! Сега, когато говорят за Виденца, ще казват „Аха, там, където обират жреци! Където окрали безпомощните послушници на Переландро!“. В името на Дванайсетте! Също като в Пожарището, ако не и по-лошо! — Тя се изплю. — Дай нещо, за да се поправиш, или ще те наковладя на капитана ти и ще гребеш на някой лайновоз, докато косата ти побелее и зъбите ти изпопадат!
Сержантът се приближи начумерен и бръкна за кесията си, но хората вече се бяха скупчили нагъсто около двете момчета. Помогнаха им да станат и Локи получи толкова потупвания по гърба за успокоение, че не можеше да ги преброи. Те бяха подплатени с монети, плодове и малки подаръчета; един търговец прехвърли по-ценните монети в джоба на палтото си и си даде кесията. Локи и Галдо си докараха убедителни изражения на смущение и изненада. При всеки даден подарък те се противяха възможно най-старателно — от учтивост.