За съжаление кралят беше различен. Той бе израснал под надзора на духовник – кардинал Дьо Фльори. След промяната, настъпила у него, Жан разбра, че той вярва в строгите правила на католическата църква, въпреки че не ги спазва. След смъртта на дофината не прекарваше нощите при нея – и причината не беше меланхолията и тъгата му, а пристъп на разкаяние. Това я плашеше най-силно. Тя се опитваше да се утеши с надеждата, че щом дворът се върне към нормалния си живот, отношенията им също ще се нормализират, но някъде дълбоко в сърцето ѝ страхът оставаше.
Този черен двор ме потиска и сигурно ще изпадна в депресия, каза си тя и решително се зае с кореспонденцията си. Посегна към писмото на Пари Дюверни, който ѝ бе писал от Фландрия, и ръката ѝ замръзна насред движението. Писмото не беше най-отгоре, както го бе оставила. В последно време често имаше чувството, че някой рови в нещата ѝ. Дали само си въобразяваше? Постоянните обиди и заплахи, които получаваше, я изнервяха до крайност. Беше сигурна в лоялността на слугите си. Уплашена, тя претърси писмата и с облекчение откри писмото на Пари Дюверни на дъното на купчината.
Прочете отново няколкото реда и се замисли. Принц Дьо Конти и маршал Дьо Сакс продължаваха да се карат. Пари Дюверни описваше свадите им с присъщото си чувство за хумор. Жан отвори мастилницата и посегна към перото, за да напише отговор.
34.
Мосю Жанел стъпи на килима и изпита чувството, че потъва. Обзавеждането на работния кабинет в двореца Брюноа беше достойно за принц: извезани със злато копринени тапети, тежки завеси от скъп брокат с лозови мотиви, които се повтаряха в тапицерията на столовете и дивана, мраморни облицовки, блестящи лакирани мебели от екзотична дървесина, позлатени крака на столовете и масите.
Дворцовият банкер се надигна иззад писалището си.
– Добър ден, мосю Жанел – поздрави учтиво Пари дьо Монмартел и предложи стол на генералния директор на пощите.
– Мосю Пари дьо Монмартел – Жанел седна и без много думи му връчи папката, която носеше. – Не беше лесно, но се справих. Ето ви копията. Според мен съдържанието им е доста показателно.
Пари дьо Монмартел кимна, прелисти страниците и прочете по няколко реда от тук и там. Лицето му помрачня.
– Много ви благодаря, мосю. Напълно съзнавам колко съм ви задължен за тази услуга.
– О, не, мосю! Вие ми позволихте да ви се реванширам за често оказваните ми от вас услуги – отвърна учтиво директорът на кралските пощи и се сбогува.
Банкерът се настани зад писалището и се замисли. От години Жанел фигурираше в списъка на тайните му информатори. Двамата братя Пари му помогнаха да направи кариера в пощите, засвидетелстваха му приятелството си, закриляха го. Най-сетне го направиха генерален директор на пощите – пост, който оставаше незабелязан от Двора, но имаше огромно значение, защото заемащият го беше информиран дори за най-големите тайни на "Версай".
Днес вложените в Жанел пари се изплатиха, помисли си доволно Пари дьо Монмартел. Той прочете внимателно всички страници от папката и опасенията му се потвърдиха. Грабна лист хартия и написа кратко писмо. После повика секретаря си.
– Погрижете се мосю Льо Норман дьо Турнем да получи това писмо по най-бързия начин. Да му го връчат лично – заповяда той и му подаде запечатания плик.
Слънчевата светлина падаше косо в полузатъмнения кабинет на краля и фините прашинки по черните платна се виждаха съвсем ясно. Жан следеше със загрижено лице как министрите постепенно губят търпение. Всички очакваха Луи най-сетне да заговори, но кралят стоеше до прозореца и се взираше мрачно навън, очевидно забравил света около себе си.
Какво му ставаше? Жан нямаше отговор на този въпрос. Невъзможността да стигне до сърцето му я плашеше по-силно отвсякога. По обед отиде в кабинета му, но той не ѝ обърна внимание. Когато влязоха министрите, помолили за аудиенция, Луи не ѝ нареди да си отиде и тя остана.
Граф Дьо Морпа се покашля шумно и многозначително. Кралят пак не реагира. Тогава той направи поклон и пристъпи напред.
– Ваше Величество, простете, но се налага да ви занимаем с някои нетърпящи отлагане събития. За нас бе от голямо значение да научим от тайните агенти, че англичаните са започнали да подготвят своя военен флот. Ако желаете, ще ви разкажа по-подробно за...
– Ще помисля по този въпрос – прекъсна го безучастно Луи.