– Следите кореспонденцията... – повтори слисано Жан, взе флаконче с парфюм, но бързо го остави отново на тоалетката.
Льо Норман дьо Турнем кимна.
– Помолихме да ни копират писмата.
Жан отказа да повярва на думите му.
– Отваряли сте писма от и за Двора и сте ги копирали?
– Не, разбира се – успокои я Льо Норман дьо Турнем и обясни с тих глас: – Направи го мосю Жанел, генералният директор на кралските пощи. Той е наш дългогодишен съюзник. Копира за нас не само писма от обичайната поща, но и известия, носени от частни куриери. Рискува много, но се справи блестящо.
Жан се смути силно. Действията на двамата ѝ довереници можеха да се определят единствено като незаконни. Ако някой узнаеше какво са извършили, щяха да ги хвърлят в Бастилията.
Льо Норман дьо Турнем ѝ подаде кожена папка.
– Моля, прочетете тези писма. Тук са събрани откъси от кореспонденцията на граф Дьо Морпа, принц Дьо Конти, херцог Дьо Ришельо и монсиньор Бойе.
– Значи смятате, че някой от тях е авторът на анонимните писма?
Пари дьо Монмартел се поколеба.
– Точно там е проблемът... Както показват преписите, всеки от тях е имал мотив да поръча подобни злостни писания.
Жан пребледня като смъртник.
– Какво казахте?
– Прочетете преписите – настоя Льо Норман дьо Турнем.
Жан отвори папката и започна да чете. Трябваше ѝ време, за да разбере, че във всички писма става дума за една и съща личност – за нея. Само след няколко страници проумя, че Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем имат всички основания да се тревожат. От писмата лъхаше неприкрита враждебност. "Кралят е ослепял от страст, а тя е алчна и жадна за власт – тази комбинация изисква много бързо да предприемем действия" – пишеше военният министър Д'Аржансон. А принц Дьо Конти се изразяваше още по-ясно: "Тя е и си остава курва, която петни всички ни." Отговорите на граф Дьо Морпа не я учудиха особено. Отдавна знаеше, че вътрешният министър я мрази от дън душа. "Напълно съм съгласен с вас, Ваше Височество, че сме длъжни да сторим всичко, за да прогоним тази личност от Двора" – пишеше той, а в друго писмо я наричаше "позорно петно, което трябва да се заличи".
Жан продължи да чете, макар да трепереше с цялото си тяло. Думите се размиваха пред очите ѝ. Много повече от обидите и злобните клевети я порази заплашителният тон на писмата.
Най-сетне вдигна глава. Пари дьо Монмартел се покашля и повдигна рамене, без да се опитва да я успокоява.
– Вероятно разбирате защо сме толкова разтревожени.
Жан кимна мълчаливо. Виеше ѝ се свят. Отново си припомни враждебното държание на Луи и посегна към чашата с вода, оставена на масичката. Отпи голяма глътка и за миг затвори очи. Размерът и силата на обидите я завариха неподготвена, и то в ситуация, когато беше слаба и безпомощна. Да, тя знаеше колко дълбоки са предразсъдъците на придворните, но след завръщането на краля от Фландрия бе започнала да вярва, че все пак са склонни да се примирят с присъствието ѝ в Двора. От граф Дьо Морпа не бе очаквала друго отношение, но Д'Аржансон, принц Дьо Конти и даже Ришельо с дръзките му намеци се държаха винаги учтиво. Тъкмо те да проявят такава злоба!
Жан отново си спомни на какво унижение я подложи кралят и какво злобно задоволство се изписа по лицата на присъстващите министри. Очевидно тя просто не искаше да забелязва враждебността на тези хора. Припомни си как се държеше кралят в последно време и с плашеща яснота осъзна върху колко крехка основа градеше не само личното си щастие, но и целия си живот.
Жан остави папката на тоалетката.
– Даже граф Д'Аржансон? – попита беззвучно тя. – Мислех го за наш съюзник...
По мъжественото лице на Пари дьо Монмартел премина снизходителна усмивка.
– Вече не е, защото разбра колко тесни връзки поддържаме ние – и вие – с финансовия контрольор Машо д'Арнувил и с маршал Дьо Сакс.
Льо Норман дьо Турнем кимна загрижено.
– Дали не е редно да уведомите краля за съдържанието на тези писма? Обидите се отнасят и до него.
Жан решително поклати глава.
– Това би означавало да му разкрия, че сте поръчали да копират писмата. – В гласа ѝ прозвуча горчивина. – Не.
Изправи се и отиде до прозореца.
– Сигурно има начин да му разкажете за клеветите срещу вас, без да се впускате в подробности за отваряната кореспонденция – възрази спокойно Пари дьо Монмартел.