Двамата влязоха в специалната стая и за момент Жан забрави грижите си. Тук имаше толкова много красиви неща: скъпи платове, вази, полилеи, съдове от китайски порцелан, бронзови фигурки, изкусно подредени по масите. Тя обиколи бавно помещението, за да разгледа всичко на спокойствие. Плъзгаше пръсти по меката повърхност на скъпите материи, радваше се на хладната гладкост на порцелана и вече подреждаше някои от тези вещи в стаите на "Креси". Особено ѝ хареса оцветен дървен глобус със златна ос, поставен върху богато украсена масичка с ниски крачета. Поръча го специално за Луи. Искаше да го изненада, но сега не беше сигурна дали той ще се зарадва. Жан завъртя внимателно глобуса и отново изпита страх от бъдещето.
– Надявам се да съм успял да удовлетворя желанията ви...
Жан се обърна към търговеца с безизразно лице.
– Да, чудесни неща сте ми доставили. Нека ги опаковат и да ги изпратят в "Креси" – нареди тя. – Мосю Колен ще обсъди с вас финансовата страна на въпроса.
– Много ви благодаря, маркизо.
Дюво я придружи до изхода. Около каретата ѝ вече се бяха събрали десетки любопитни – гербът ѝ беше достатъчно добре познат. Мосю Дюво остана доволен от тълпата: посещението на клиенти от двора винаги се отразяваше добре на търговията му, особено когато ставаше дума за кралската метреса. Още утре богатите парижани щяха да щурмуват магазина му. Жан мина с бързи крачки покрай насъбралите се хора, обезпокоена от неприкритото им любопитство. По-късно си спомняше, че е съзряла старицата още отдалеч. Тя стоеше на ъгъла, облечена с износената си кафява рокля, и очевидно я чакаше.
Колен и лакеят ѝ проправиха път сред любопитните. Жан стигна бързо до каретата си, но в този момент една ръка се протегна и я задържа.
– Здрасти, красавице, ние с теб се познаваме.
Миризма на пот я удари в носа и тя се обърна, възмутена от наглото докосване. Сбръчканото лице на старицата, увила главата си с парцалива кърпа, изненадващо се оказа познато. Черните очи я пронизаха и Жан отговори на погледа ѝ като хипнотизирана. В следващия миг Колен и лакеят издърпаха циганката настрана.
– Как смееш, негоднице! Знаеш ли кой стои пред теб! Махни се от пътя ни!
Жан се качи в каретата с треперещи колене и се строполи върху кожената седалка. Стана ѝ горещо и свали ръкавиците си. Защо, защо реагира така емоционално на появата на старицата?
"Познаваме се!" В паметта ѝ се пробуди отдавна забравен стар спомен, свързан с този глас и с това лице. Въпреки усилията не успя да го свърже с конкретна случка.
Навън избухна гневна караница. След малко Колен провря глава в каретата.
– Простете, маркизо, но старицата настоява, че се познавате! Сигурно лъже с надеждата да си изпроси нещо, но ми каза да ви дам това. – Колен протегна ръка и показа потъмняла сребърна верижка с малък кръст, положена върху носната му кърпичка.
Жан мигом си спомни срещата с циганката.
– Боже мой! – прошепна тя и притисна верижката до сърцето си.
Колен я погледна разтревожено.
– Искам да видя тази жена – рече беззвучно тя.
Колен очевидно се уплаши още повече, но не посмя да възрази. Циганката нахално го избута настрана и се качи в каретата при Жан. Тъмните очи се плъзнаха изпитателно по фигурата на маркизата.
– Знаех, че ще си спомните, мадам!
Жан кимна безмълвно. Каква странна случайност – пътищата им да се пресекат именно сега.
– Толкова време мина. Почти бях забравила. Откъде знаехте...
Циганката се изсмя дрезгаво, посегна към ръката на Жан и я обърна с дланта нагоре.
– Написано е на ръката ти, красавице! – Грапавите ѝ пръсти се плъзнаха по дланта и почти нежно очертаха линиите.
Жан отново бе на осем години и бягаше през гората, докато изведнъж се озова пред циганката...
– Тук, тук е написано всичко – повтори старата и дълбокият ѝ глас отново разтрепери Жан. Циганката се взираше напрегнато в дланта ѝ. – Целият ти живот е отбелязан на ръката ти. Още тогава прочетох, че ще излезеш на пътя на краля и ще му станеш любима. Че животът ти ще е блестящ и...
Изведнъж старицата млъкна. Сърцето на Жан заби възбудено.
– Кралят ще продължи ли да ме обича?
– О, да, разбира се! – Старицата избухна в смях.
Жан я погледна втренчено.
– Дълго ли?
– О, да, красавице! Завинаги ще остане свързан с теб... – Хвърли ѝ загадъчен поглед, но Жан не обърна внимание на странното ѝ изражение. Циганката отново се задълбочи в ръката ѝ. – Само че трябва да внимаваш! Защото имаш могъщи врагове, които ще сторят всичко, за да те унищожат.