– Точно според очакванията ни той е дълбоко обиден – разказа ѝ кралят.
Както винаги, когато не одобряваше нещо, на челото му се появи дълбока бръчка. През август Луи приключи спора между принца и маршал Дьо Сакс във Фландрия, като направи стария маршал единствен командващ армиите. Принц Дьо Конти веднага си намери извинение и се върна в Париж. Гордостта му не допускаше да се подчинява на маршала. Луи ценеше по-младия си братовчед и вътрешно одобряваше реакцията му.
– Не се притеснявайте. Ще мине малко време и той ще разбере колко правилно е решението ви – опита се да го успокои Жан.
– Много се надявам! Държа да съм в добри отношения с братовчед си, ала мосю Дьо Сакс е по-опитен и по-добър войник. – Лицето на Луи помрачня. – Не искам да си представя как ще реагира принцът, като направя маршала главнокомандващ.
– Взехте ли вече решение?
– Не, но съм склонен да избера Сакс.
Жан откъсна едно цвете и го помириса със замислено изражение. След завръщането си Конти се държеше ледено с нея – знак, че я смята отговорна, заедно с братята Пари, разбира се, за решението на краля да му отнеме командването. Всички знаеха за близките отношения на банкерите с маршала. Положението щеше да се влоши още повече, когато кралят наистина направи стария маршал главнокомандващ.
Жан спря и поклати глава. В ума ѝ започваше да се оформя интересна мисъл.
– Знаете ли, според мен не би било зле да направите братовчед си главнокомандващ.
Луи се обърна смаяно.
– И защо да предпочета него?
Жан завъртя цветето между пръстите си.
– Сир, принцът е ваш братовчед и в момента е дълбоко засегнат от действията ви. Права ли съм? – Бе проумяла, че с този ход има шанс да спечели на своя страна и принц Конти, и граф Д'Аржансон. А Луи ще е щастлив от помирението с братовчед си. – Ако го произведете главнокомандващ, ще го компенсирате за изгубения спор с маршал Дьо Сакс. В противен случай отношенията ви ще се влошат още повече, и то за дълго. Маршалът едва ли ще се зарадва много, когато принцът стане главнокомандващ, но благодарение на вас той е извоювал чест и слава и знае, че ще има още много случаи да ги заслужи отново.
Луи я наблюдаваше изпитателно. Очевидно се питаше как ѝ е дошла тази идея.
– Вашите размишления несъмнено заслужават да им отдам внимание – рече най-после той. На устните му заигра усмивка и за момент Жан си помисли, че е разбрал защо тя взема страната на принца. Във всеки случай мисълта да направи братовчед си главнокомандващ му бе харесала.
На следващия ден Жан срещна граф Д'Аржансон в Огледалната зала. Тежкият волан на роклята ѝ метеше гладкия паркет и присъстващите я проследиха с любопитни погледи, когато тя целеустремено закрачи към военния министър, задълбочен в разговор с граф Дьо Морпа и херцог Дьо Ришельо. Тримата очевидно забелязаха приближаването ѝ, но не прекъснаха разговора си.
Жан спря пред тях и изобрази на лицето си сияеща усмивка.
– Колко прекрасно е да видиш най-важните съветници на Негово Величество, събрани на едно място...
– Много се радвам да ви видя, мадам – граф Дьо Морпа се усмихна презрително. – За нещастие съм зает и ви моля да ме извините.
Тя се усмихна хладно. Бе загубила всяка надежда да спечели Морпа на своя страна. Проследи министъра с поглед до другата страна на залата и се обърна към граф Д'Аржансон:
– Простете, графе, моля ви да пожертвате за мен няколко мига от скъпоценното си време.
Министърът остана не по-малко изненадан от Ришельо.
Жан отвори ветрилото си и се усмихна сияещо.
– Само няколко мига – повтори тя и графът кимна неохотно.
Двамата се запътиха към далечния ъгъл на залата, сподирени от много изненадани погледи.
– Е, мадам?
Жан не се уплаши от скучаещата учтивост на тона му.
– Мосю Д'Аржансон, вие положително знаете за намерението на краля да назначи нов главнокомандващ.
Тясното лице с аристократичен нос замръзна в непроницаема маска.
– В Двора има достатъчно очи и уши, мадам, и аз отдавна съм в течение, че отличието няма да бъде дадено на принц Дьо Конти, каквото беше моето желание, а на маршал Дьо Сакс. На чужденец...
Жан само се усмихна и продължи да върви.
– Вярно е, Негово Величество има високо мнение за маршал Дьо Сакс, мосю. Лично аз обаче бих се радвала, ако главнокомандващ, стане принц Дьо Конти.
Д'Аржансон се усмихна цинично.
– Сериозно ли, мадам? Защо не го кажете лично на принца?