– Нашите куриери и съгледвачи съобщават за придвижване на войски. Шарл дьо Лорен очевидно смята да прекоси река Маас заедно с австрийските и английските армии, за да помогне на холандците – докладва един ден граф Д'Аржансон.
Луи се взираше мрачно в картата, разстлана пред него.
– Колко са?
– Трудно ми е да преценя, Ваше Величество. Движат се обаче много бавно и според мен са около петдесет хиляди души.
– Петдесет хиляди?
Д'Аржансон кимна.
– Вероятно ще нападнат маршала в Лиеж?
– Така изглежда.
– Петдесет хиляди? Това показва само колко силен е страхът от маршал Дьо Сакс. Изпращат толкова голямо подкрепление, но няма да го победят – уверено заключи Жан. Кралят вечеряше в покоите ѝ и разговорът се въртеше все около новините от Фландрия.
– Много ценя способността ви да извлечете нещо добро и от най-лошата вест, мадам, мрачното чело на краля се разведри за момент.
– Надявам се това да не е вашият типичен очарователен начин да ми покажете колко съм наивна, сир?
Даже граф Д'Аржансон се засмя на забележката ѝ. След помирението им Жан по-често го канеше на интимните вечери в покоите ѝ. Той се отнасяше към нея дружелюбно, макар и сдържано. Жан бе поканила и принц Дьо Конти, но кралският братовчед, под предлог, че имал други задължения, се появи едва когато кралят лично го помоли. Жан не се разсърди, защото принцът явно се бе примирил с присъствието ѝ в Двора.
На следващата сутрин намери в кореспонденцията си поредното заплашително писмо. Редовете я изпълниха с ужас. Анонимният изпращач беше съчинил стих, по-грозен от всичко друго, получавано досега.
Под роклята си дръзко носи тя
на позора плода,
копелето на краля – мястото ѝ да затвърди.
Но малката буржоазка страхливо се пита:
Този път ще успея ли, или не?
Знай, драга: гнилият корен цвят не ражда,
а често губи плода си.
Жан се разтрепери от ужас. Думите я улучиха право в сърцето. Притисна ръце върху корема си, сякаш да защити нероденото си бебе от злата магия. Дали думите имаха силата да опишат действителността? При мисълта, че някой така точно е осведомен за най-интимните ѝ неща, я обзе чувство на пълно безсилие. Кой знаеше за бременността ѝ? За аборта? Тя си заповяда да се успокои и да размисли. На никого не бе казала, че чака дете! Знаеха само Луи и лекарят. А вероятно и камериерките, допълни тя. Спомни си, че в последно време някой едва ли не всеки ден се ровеше във вещите ѝ. Но кой? Сигурно човек от персонала ѝ. Извика в паметта си лицата на хората, които работеха за нея. Камердинерът Гийом ѝ беше дълбоко предан. Камериерките и прислужничките се ползваха с добро име, бяха дошли при нея по препоръка на приятели, а това означаваше, че се отличават с абсолютна лоялност и умеят да мълчат. С изключение на Софи, която се представи сама, спомни си Жан. Кръглото ѝ лице излъчваше такова добродушие, такава готовност да ѝ служи! Не, не допускаше камериерката да е в състояние да изнася навън тайните ѝ! Но дори да е някоя от прислужничките – на кого разказва интимни подробности от живота на господарката си? Кой я е подкупил, за да знае всичко за кралската метреса и да ѝ изпраща злобни, заплашителни писма? Човек, който я мразеше от дън душа. Отчаяна, Жан затвори очи.
Най-страшното беше, че нямаше с кого да поговори за случващото се. Не смееше да се довери даже на графиня Д'Естрад, защото приятелката ѝ не знаеше за бременността ѝ. В никакъв случай няма да каже на Луи. Оставаха само Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем. Но да им разкрие тази интимна тайна...
В крайна сметка Жан се довери на Абел, който я посети в покоите ѝ. Младият мъж изпадна в шок.
– Мили Боже, сестричке, това е отвратително! Как е възможно да се пишат такива неща?
Жан безпомощно вдигна рамене.
– Не знам, братко. Единственото сигурно е, че писмата идват от Двора отговори горчиво тя. – Страшно е, наистина. Живея с чувството, че не мога да имам доверие на никого.
Абел се втурна към нея и я прегърна.
– О, Жан, би трябвало да знаеш какво представлява "Версай"! Зад фасадата от учтивост и изискани маниери виреят завист и омраза. Дори да беше една от тях, щеше да ти е трудно да издържиш, а така... – той поклати глава. – Колкото и да са мили с теб, никога няма да те признаят за равна на себе си.