Маркизът влезе с големи крачки в спалнята, където се намираше кралят заедно с дузина лакеи, пажове и неколцина придворни.
Луи се обърна към него.
Умореното, небръснато лице и прашното палто на куриера бяха в ярък контраст с разкошната спалня, ухаеща на пудра и парфюм. Маркизът коленичи пред краля.
– Ваше Величество, нося ви вест от маршал Дьо Сакс.
Кралят устреми напрегнат поглед към пратеника. Дьо Валфон изпъна рамене и очите му засвяткаха.
– За мен е чест да съобщя, че на 11 октомври нашата славна армия разби обединената армия на австрийците и англичаните при Рокур.
Лицето на краля засия. Придворните зашепнаха одобрително.
– Изправете се, маркизе. Благодаря ви, че ни донесохте такава радостна вест – рече Луи.
От доста дни целият двор във "Фонтенбло" напразно очакваше новини от Фландрия.
Луи даде знак на лакеите да донесат стол за маркиза и го помоли да му разкаже подробно за победното сражение.
След като Шарл дьо Лорен прекосил река Маас, започна маркизът, френската пехота влязла в сражение с армията му при Року. Битката продължила дълго. Наложило се маршал Дьо Сакс да атакува вражеските войски на три места едновременно, но благодарение на гениалната му стратегия на свечеряване сражението завършило с победа на френската армия. Австрийците и англичаните дали повече от пет хиляди убити и три хиляди пленници, загубили почти всички тежки оръдия, французите пленили бъчви с муниции и много мускети. Валфон разказваше с нарастваща гордост и всички слушаха внимателно.
Луи кимна замислено.
– А колко са загубите на френската армия?
– Хиляда и петстотин мъртви и около хиляда и триста ранени, Ваше Величество.
Луи остана доволен. Маршал Дьо Сакс отново бе извоювал славна победа за Франция.
Новината за голямото сражение се разпространи в Двора със светкавична бързина. Жан също прие в покоите си Валфон почти веднага след като той излезе от спалнята на краля.
Тя бе прекарала неприятен предиобед, защото рано сутринта ѝ съобщиха за организираната от Морпа вечеря, на която графът се забавлявал за нейна сметка с безсрамни анекдоти и остроумия. Първо отбелязал, че тя се смеела като буржоазка – повод да се подиграе с произхода ѝ и с неумението ѝ да говори като другите придворни. Жан не възнамеряваше повече да търпи подобно поведение. Ала когато пристигна вестта за победата, тя забрави гнева си. Радваше се на всички победи, но славата на маршал Дьо Сакс беше поне малко и нейна заслуга, затова посрещна маркиз Дьо Валфон със сияеща усмивка.
– О, маркизе, каква великолепна вест!
– Маркизо – пратеникът се поклони и ѝ подаде запечатано писмо. – Маршал Дьо Сакс ви изпраща най-почтителните си поздрави.
– Почтителни? – Жан се засмя звънко и пое писмото. – Това изобщо не подхожда на характера на нашия герой. Маршалът се чувства добре, надявам се?
– Не съвсем, маркизо. Вероятно знаете, че в последно време не е добре със здравето.
Жан кимна. Граф Дьо Сакс беше страстен почитател на плътските наслади и сега плащаше за безпътния си живот. Бъбреците му не работеха добре, краката му постоянно бяха подути и го боляха. Кралят редовно му изпращаше най-добрите си лекари, правеха му пункции, за да изтеглят насъбралата се вода, но не бяха в състояние да го излекуват напълно.
– Е, маршалът е велик дух и не би се отказал от честта и славата заради здравето си. Да се надяваме, че зимната почивка ще му позволи да се възстанови – отвърна с усмивка Жан и се настани на тапицирания с коприна диван. – Заповядайте, седнете, маркизе – покани госта тя и посочи близкото кресло.
За момент по лицето му се изписа несигурност. Тя лесно прочете мислите му. Подобно на много други, маркизът не знаеше как е редно да се държи с нея. Като метреса на краля тя можеше да изиграе важна роля за кариерата му, но, от друга страна, беше трън в очите на много влиятелни придворни.
Жан наля чай и подаде чашата на госта си.
– Сигурно сте много изтощен, след като сте били ден и нощ на път, за да пристигнете възможно най-бързо от Франция? – попита съчувствено тя.
– О, радостта и честта да донеса вест за победа многократно компенсират изтощението – заяви гордо Валфон и с благодарност отпи глътка горещ чай.
– Моля да ми разкажете най-подробно какво се случи край Року. През цялото време ли бяхте близо до маршала?
– Да, мадам, през повечето време. Налагаше се, разбира се, и да препускаме от единия фланг към другия. – Маркизът смутено остави чашата. – Но не бих искал да ви досаждам с подробности.
– Недейте така, това ме интересува най-искрено, уверявам ви. Хайде, разказвайте! Как започна битката? – В гласа на Жан се долавяше нетърпение.