– Ами... Шарл дьо Лорен буквално ни принуди да действаме – започна неохотно той, но постепенно се увлече и описа сражението във всичките му подробности, прекъсван само от заинтересованите ѝ въпроси и възторжени възклицания. Жан усещаше, че интересът и съучастието ѝ го учудват, но и ласкаят. Докато говореше, лицето му светеше от гордост. Ледът помежду им се стопи.
След около час Жан погледна със съжаление към големия часовник на камината и стана от дивана.
– Ужасно съжалявам, маркизе, но се налага да прекъснем този увлекателен разговор. Кралят ме очаква. Надявам се обаче да ви видя тази вечер в покоите си.
– За мен е изключителна чест, маркизо – отговори Валфон и се поклони зарадван.
Златният стенен свещник в спалнята беше окачен доста високо и Валери не можеше да го достигне колкото и да се надигаше на пръсти. Опита се да се протегне още малко, но не успя да свали догарялата свещ.
– Аз ще го направя – обади се зад нея Гийом, влязъл безшумно в помещението.
– Благодаря ти – Валери го дари със сияеща усмивка и му подаде новата свещ.
Мъжът смени свещта без затруднения.
– Това изобщо не е твоя задача – рече той, когато свърши, и неодобрително поклати глава.
– Знам, но вечер винаги проверявам дали в спалнята на мадам всичко е наред – отговори бързо Валери.
Отношенията ѝ с Гийом видимо се бяха подобрили, откакто тя се стараеше да се държи дружелюбно, даже мило, и търсеше съветите му. Стигна до заключението, че за нея е много по-добре той да я харесва. Недоверието криеше опасности. Той беше почтен човек, но в сегашното ѝ положение това не я интересуваше. Не биваше да го допуска твърде близо до себе си.
– Маркизата е много доволна от работата ти – съобщи неочаквано той. – Харесва те.
– Наистина ли? – Валери се опита да изобрази радостна изненада.
Напоследък все по-често я спохождаше чувство за вина. Аз съм предателка, повтаряше си тя, шпионка, която следи господарката си. В такива случаи се опитваше да си представи лицето на баща си. Нали нравеше всичко това, за да го освободи от затвора.
Гийом изтълкува сдържаната ѝ реакция като скромност и се усмихна.
– Наистина, Валери. Лично чух как мадам го каза на графинята.
Двамата излязоха от спалнята.
– Утре ще отида на пазара да купя някои неща. Имате ли някакви поръчки?
Гийом кимна зарадвано. Обикновено той купуваше прохерцогти за ежедневна употреба, но Валери често му предлагаше да го замести и той ѝ беше благодарен.
– Имаме нужда от конци за дантела, кибрит и лавандулова вода.
Валери кимна.
– Знаеш ли какво чух наскоро? – попита с понижен глас Гийом, докато вървяха по коридора.
– Не. Случило ли се е нещо?
– Някой от слугите шпионира мадам – отговори важно Гийом.
Валери пребледня.
– Не!
– Напротив. Мадам го каза на мосю Колен. Имала чувството, че някой се рови във вещите и преглежда писмата ѝ.
– Мили Боже, наистина ли? – Валери се постара да изглежда възмутена. Внезапно ѝ стана горещо. – Кой би могъл да прави подобно нещо?
– Нямам представа, но се надявам мосю Колен да разбере – отвърна Гийом. – Аз също ще си държа очите и ушите отворени и искам и ти да бдиш, чуваш ли?
– Разбира се – кимна замаяно Валери.
На следващия ден момичето се срещна с граф Дьо Морпа и побърза да му разкаже за подозренията на маркизата. Беше много уплашена.
– Какво да правя сега?
Морпа я измери с хладен поглед.
– Много е просто, малката. Погрижи се подозрението да не падне върху теб.
Валери разбра какво се иска от нея и изстина. Този човек очевидно беше неспособен да изпитва човешки чувства.
39.
С идването на зимата войските започнаха да се прибират в зимните си лагери. В Париж и "Версай" всеки ден пристигаха войници и офицери. Скоро се появи и големият герой – маршал Дьо Сакс. Кралят го посрещна във "Фонтенбло" с небивали почести. Покани го на вечеря в кралските апартаменти, а сутринта двамата се срещнаха на четири очи в личния кабинет на Луи – чест, оказвана на малцина. Завистливите придворни, стълпили се пред кабинета, цял час слушаха през затворената врата гласовете на двамата мъже – сонорния бас на маршала и смеха на краля.
Следобед славният пълководец отиде да изкаже почитанията си на маркизата. Жан го покани да се поразходят в парка на "Фонтенбло". Възможността да подиша чист въздух я зарадва, защото по обед с ужас установи, че две писма от краля са изчезнали от писалището ѝ. Първата ѝ работа беше да уведоми мосю Колен. Откакто получи писмото с подигравателни стихове, постоянно беше напрегната и нервна.