Жан си спомни какви слухове се носеха – някога, когато херцогиня Дьо Шатору почти била издействала да го прогонят от Двора, той я отровил. Побиха я тръпки. Графът наистина беше опасен.
На следващия ден Жан замина за Париж с намерение да посети Пари дьо Монмартел. През зимата брат му Пари Дюверни, който беше армейски доставчик и много-много не се мяркаше в Двора, също пребиваваше в града и тя много искаше да го види отново.
– Я виж ти, възхитителната маркиза! – посрещна я гръмкият глас на Пари Дюверни в парижкия дворец и полилеите затрепериха.
Само като чуеше гласа му, човек разбираше защо всички му се подчиняват. Той беше пълна противоположност на елегантния си брат и навярно тъкмо поради различието си двамата се допълваха превъзходно. Миналата година почина брат им Клод Пари и оттогава двамата ръководеха семейната фирма – първородният, Антоан, си бе отишъл още преди няколко години.
Пари Дюверни я прие широко засмян.
– Каква радост да ви видя отново, маркизо! – извика той и се наведе да ѝ целуне ръка.
В негово присъствие Жан винаги се чувстваше като младо момиче.
– Е, мосю Пари Дюверни, след като вие отказвате да дойдете в Рим, Рим трябва да дойде при вас – отвърна с усмивка тя и седна в предложеното ѝ кресло.
Пари Дюверни се засмя и се настани насреща ѝ.
– Маршалът е трогнат от отношението на краля – съобщи той и ѝ намигна весело. – И ви намира извънредно привлекателна. Ужасно съжалява, че не е с двайсет години по-млад и няма нужните титли.
Поласкана, Жан се засмя.
– Това изобщо не му пречи да ухажва красивите жени. Повярвайте, господа, този човек е все така опасен!
– Права сте, скъпа, както винаги – ухили се Пари Дюверни.
– Въпреки воднянката той продължава да сменя любовниците си – намеси се с усмивка Пари дьо Монмартел. – Този любовен живот е уморителен дори за младеж.
Тримата поговориха за последните военни действия, за трудностите при снабдяването на армията и за победата при Року. Пари Дюверни имаше работа навън и скоро се сбогува, но не преди да обещае, че много скоро ще я посети във "Версай". Когато излезе, в салона се възцари тишина.
– Предполагам, идвате в дома ни не само защото сте искали да видите брат ми, маркизо.
– Прав сте. Надявам се да ми помогнете с малко информация.
– Някой човек от Двора ли имате предвид?
– Да. Граф Дьо Морпа.
– Министъра? – Банкерът се замисли за момент. – И така, семейството му от поколения служи на краля на Франция. Баща му изпаднал в немилост, но дядо му е бил кралски канцлер.
– Известно ми е – отвърна бързо Жан. Познаваше семейната история на Морпа. Свали ръкавиците си и се обърна отново към Пари дьо Монмартел: – Интересува ме що за човек е той. Какъв е характерът му, има ли личен живот...
Пари дьо Монмартел я наблюдаваше с интерес.
– Ще позволите ли да попитам защо?
– Човек трябва да познава враговете си, за да се пребори с тях – отговори сериозно Жан.
– Значи предполагате, че именно той ви пише онези гадни писма?
– За съжаление не мога да го докажа – отвърна тихо тя.
Пари дьо Монмартел стана от креслото и ѝ протегна ръка.
– Елате, искам да ви покажа нещо.
Двамата влязоха в малка стая без прозорци, граничеща с кабинета му. На стената висеше голям портрет на четиримата братя Пари, подобен на онзи в кабинета. Банкерът натисна скрит в стената механизъм и картината се плъзна настрана. Появиха се няколко по-малки овални портрета. Смаяна, Жан позна кралските министри и други влиятелни придворни. Пари дьо Монмартел ѝ кимна сериозно.
– Вие сте абсолютно права. Човек трябва да познава враговете си, за да се пребори с тях. А за мен е важно постоянно да виждам лицата им.
Банкерът се обърна към портрета най-вдясно. От платното високомерно ги гледаше безполовото лице на граф Дьо Морпа.
– Жан-Фредерик Филипо, граф Дьо Морпа – представи го Пари дьо Монмартел. – Разгледайте внимателно това лице, Жан! Питате ме какъв човек е? Амбициозен, интелигентен, с остър език, готов на всичко, за да получи признанието на краля. Мечтае да стане първи министър, и то много по-силно от Ришельо и Д'Аржансон. Готовността му да служи безусловно на краля е по-голяма от тази на всеки друг министър или държавен секретар. Несъмнено Морпа е превъзходен министър.
Точно там е проблемът, помисли си с гняв Жан – талантът и уменията на Морпа са извън всяко съмнение. Още една причина, поради която кралят държи на него.