– Май сте права... бях ненаситен. В началото дори не ми се вярваше, че мога всяка нощ да се любя с жена си, и то с благословията на Църквата.
Жан се опита да си представи как е изглеждал тогава – петнайсетгодишен, току-що оженен, готов да се посвети изцяло на брачните радости. Говореше се, че през първите години двамата с Мария Лешчинска били много щастливи и силно влюбени един в друг. Как ли се е почувствала кралицата, когато съпругът ѝ си е взел първата метреса? Наранена? Ожесточена? Сигурно не ѝ е било лесно. Винаги когато мислеше за Мария Лешчинска, започваха да я мъчат угризения на съвестта. Явно си оставаше типична буржоазка, щом мислеше по този начин! Ако можеше да чуе мислите ѝ, графиня Д'Естрад щеше да я умори от подигравки.
По-добре да поговори с краля за тъгуващия дофин.
– Принцът беше много привързан към своята испанска съпруга. Няма да се справи лесно... – изправи се, застана пред Луи и го погледна с цялата си любов. – Като си представя, че бих могла да ви изгубя... – Гласът ѝ потрепери.
– Не говорете такива неща – спря я твърдо той. Помилва гърдите ѝ, вече видимо уголемени, и корема, който вече се закръгляше. – Бременността ви прави още по-красива – пошепна той, зарови пръсти в косата ѝ и я целуна.
На следващата сутрин Жан се почувства уморена и не пожела да стане от леглото. По препоръка на графиня Д'Естрад новата камериерка мадам Дю Осе ѝ донесе шоколад, подправен с канела, но и силната напитка не успя да я ободри. Както всеки ден, много посетители щяха да я посетят по време на утринния ѝ тоалет. Все по-често идваха дипломати, посланици и важни придворни. Искаха подкрепата ѝ за разни неща, молеха я за привилегии или за аудиенция при Негово Величество. Очевидно влиянието ѝ върху краля беше нараснало, защото посетителите се трупаха не само при нея, но ходеха и в домовете на Пари дьо Монмартел, Льо Норман дьо Турнем и дори при брат ѝ Абел с надеждата доверениците ѝ да кажат добра дума за тях, а тя да се застъпи пред монарха.
Тази сутрин се появи мосю Дьо Лос, пратеник на саксонския курфюрст, за да изрази голямата си благодарност за съдействието ѝ при уреждането на брака между дофина и принцеса Мария Жозефа. След това се яви генералният контрольор на финансите мосю Дьо Машо д'Арнувил.
Към обед утринният тоалет приключи и Жан се приготви да отиде на църква. Изведнъж ѝ стана зле, започнаха спазми в долната част на корема. Кръвта се отдръпна от главата ѝ.
– Божичко, мадам, защо пребледняхте така?
Жан се олюля и уплашената мадам Дю Осе ѝ помогна да седне, разкопча корсета ѝ и ѝ подаде шишенцето с ароматни соли. Миризмата само засили гаденето. Прониза я остра болка в корема и тя изстена задавено.
– Господи, не!
Жан стисна с все сила корема си, който в този момент се сгърчи за нов спазъм, и мъчително пое въздух.
Камериерката беше бяла като стената.
– Гийом! – извика пронизително тя. Лакеят се появи почти веднага. – Повикай лекар за мадам! Побързай, чуваш ли!
Не по-малко уплашен, Гийом се втурна да тича по коридора.
Бебето! Жан се отпусна на дивана и се преви от болки. Досега се чувстваше толкова добре, а тази сутрин, без причина, ей така изведнъж... не, моля те, Господи, не ми причинявай това! Не ми вземай детето! Опита се да диша равномерно и обгърна с две ръце корема си, за да предпази малкото същество вътре, но спазмите се засилваха с всяка минута. Не, моля, не! Очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Лекарят ще дойде веднага, мадам – опита се да я успокои камериерката.
Твърде късно. Жан го знаеше, преди да усети как по бедрата ѝ потече топла кръв.
Лекарят се оказа безсилен да стори каквото и да било. Тя изгуби бебето, за което копнееше с цялото си сърце. Луи се опита да я утеши с нежна прегръдка.
– Пак ще забременеете – повтаряше ѝ уверено той.
Доктор Кесне също я увери, че е здрава и нищо не ѝ пречи да има други деца, че ранното прекъсване на бременността ще ѝ позволи да оздравее бързо. Но Жан беше неутешима.
Спомни си първия аборт, когато още беше женена за Шарл, за сина си, починал само дни след раждането, а после и за двата аборта тук, във "Версай". Аз съм неспособна да износя дете, повтаряше си горчиво тя. Чувството за провал се настани трайно в сърцето ѝ и тя изпитваше вина, защото не може да дарява живот със същата лекота като другите жени. Най-голямото ѝ желание беше да роди дете на краля, но постоянно я гризеше страх, че няма да има друго дете освен Александрин.
– Престанете най-сетне, скъпа – скара ѝ се графиня Д'Естрад. – Едно или повече помятания са нещо напълно нормално. Те са част от участта на нашия пол. Половината жени умират при раждането на първото си дете, а вие вече си имате прекрасна дъщеря. Успокойте се, сигурна съм, че ще имате и други деца.