– Според мен Негово Величество постъпи много смело, като определи за пратеник на френския двор тъкмо херцог Дьо Ришельо, който да придружава принцеса Дьо Сакс по дългия път до "Версай" – изкоментира иронично графиня Д'Естрад.
Дамите седяха в малкия салон на "Шоази" и играеха карти. Очакваха принцесата на следващия ден.
– Разправят, че саксонката не била особено красива. Някои даже я наричат груба... – допълни с въздишка херцогиня Дьо Бранка.
Жан взе нова карта.
– Успокойте се, дами, херцог Дьо Ришельо не се занимава с девственици – рече язвително тя.
Графинята и херцогинята я погледнаха смаяно. Жан се изчерви.
– Мислех, че това е всеизвестно... – опита се да поправи грешката си тя.
Херцогиня Дьо Бранка остави една карта.
– Явно познавате херцога по-добре от нас.
Жан пренебрегна изпитателния ѝ поглед.
– Жалко за дофина. Все още тъгува за починалата си съпруга, а втората му жена май ще се окаже грозна. Бедничкият! – въздъхна лицемерно графиня Д'Естрад.
Саксонската принцеса наистина не беше особено красива, но излъчваше известно очарование и дружелюбие – това установи Жан, когато на следващия ден за първи път видя Мария Жозефа в "Шоази". Принцесата говореше френски с твърд немски акцент, но придворните не ѝ се разсърдиха, защото тя трогателно ги помоли да поправят грешките ѝ – надявала се много скоро да подобри френския си.
– Много се радвам да се запознаем. Маршалът ми е разказвал много за вас – каза тя на Жан, когато я представиха.
Граф Дьо Сакс, естествено, не бе пропуснал да я уведоми, че маркизата се е застъпила за годежа е дофина.
– Радостта е изцяло моя, Ваше Височество – отговори с усмивка Жан. Бъдещата съпруга на дофина веднага ѝ стана много по-симпатична от предишната.
За съжаление дофинът не споделяше това мнение. Жан проследи как Луи Станислас хладно ѝ подаде бузата си за целувка и след това изобщо не я удостои с внимание. Ала Мария Жозефа се оказа достойна бъдеща кралица на Франция – тя запази пълно спокойствие и не се показа засегната.
Сватбата се състоя само след няколко дни. След венчавката кралят даде банкет и бал. Стотици придворни придружиха новобрачните до спалнята им и ги сложиха в леглото.
Новите покои на дофина и дофината все още не бяха завършени и се наложи младата двойка да прекара първата си брачна нощ в същата спалня, където дофинът бе спал със своята испанска принцеса.
Според обичая завесите на леглото останаха вдигнати. Така придворните присъстваха символично на консумирането на брака и потвърдиха легитимността на династията. Новата дофина лежеше със зачервено лице, докато съпругът ѝ, очевидно обзет от спомени, се насълзи и отчаяно зарови лице във възглавниците.
Накрая кралят се смили над новобрачните, спусна завесите и заповяда на присъстващите да се оттеглят.
– За Бога, сякаш не присъствахме на първа брачна нощ, а на жертвоприношение – промърмори маршал Дьо Сакс. Жан тайно се съгласи с него. Никой не се учуди, когато на следващата сутрин камериерките съобщиха, че бракът не е консумиран.
Кралят остана много недоволен. Жан усещаше безпокойството му и се опита да го утеши.
– Мария Жозефа е много мила млада жена. Дофинът има нужда от малко време, за да свикне с нея.
Луи я изгледа почти сърдито.
– Време ли? Та той е на 17 години и от месеци не е бил с жена! За какво му е време? Никой не изисва да се влюби пламенно в жена си!
Жан избухна в смях. Кралят се ядоса още повече.
– Вие ми се надсмивате, мадам!
– Не, разбира се, прощавайте! Просто се питам дали не приемате нещата твърде сериозно. Това беше първата нощ на младото семейство. Дофинът е бил обзет от спомени, това е разбираемо.
– Знам, че момчето тъгува, но личните му чувства не са от значение. Той е длъжен да създаде престолонаследник, и то възможно най-бързо – отговори строго кралят.
Слава Богу, безпокойството на краля се оказа напразно. Само след няколко дни една възбудена камериерка разказа на маршал Дьо Сакс, че дофинът напълно е осъзнал отговорността си пред Франция. Един следобед събрал смелост и без много да се церемони, се съединил с уплашената дофина.
– Атаката дошла изненадващо, вражеската позиция се отбранявала смело, но бързо осъзнала необходимостта да се предаде – разказа с широка усмивка маршалът по време на вечерята в апартамента на Жан.