Архиепископ Дьо Ларошфуко му кимна с благодарност.
– Разкажете ми какво ново има в Париж и Версай – помоли той. – С безкрайно учудване научих, че кралят все още е влюбен в мадам Дьо Помпадур.
Морпа изкриви уста.
– Да, за нещастие. Отскоро дамата играе театър, за да забавлява любовника си.
– Театър? – учуди се още повече архиепископът.
Граф Д'Аржансон се присъедини към тях с чаша в ръка.
– Маркизата определя не само какви пиеси ще изпълнява трупата, а и кой има право да седи редом с краля в зрителната зала. Само си представете! Негово Величество седи сред буржоа с купени или откраднати титли!
Архиепископът очевидно не повярва на думите му. По-късно, когато отидоха да вечерят в съседния салон и лакеите им сервираха първото ястие, той отново подхвана темата.
– Бог ми е свидетел, господа, аз бях твърдо убеден, че тази жена няма да се задържи в Двора повече от няколко седмици.
– Влиянието ѝ върху Негово Величество е застрашително – обади се мосю Бойе и костеливите му пръсти стиснаха крехката кристална чаша. – Но това не е за учудване, като имаме предвид, че маркизата постоянно общува с поети и философи от Париж, до един еретици. Тази жена застрашава реда и правото в държавата!
Духовниците разказаха на Ларошфуко, че след смъртта на дофината кралят за малко се отвърнал от любовницата си, но после двамата отново се сближили.
– Според мен положението е още по-лошо отпреди. Негово Величество я отрупва с подаръци и открито показва колко държи на нея – заключи кардинал Дьо Роан.
– Не бива да се предаваме – Д'Аржансон си отряза второ парче фазан. – Още един аборт и нищо чудно въпросът да се уреди от само себе си. Дамата очевидно е доста крехка...
– Не можем да разчитаме на това – отсече монсиньор Бойе.
Морпа остави вилицата и се обърна към духовника:
– Досега само два фактора са успявали да отделят краля от метресите му. Първо, натискът на Църквата, който, ако позволите да отбележа, трудно постига успех, и второ...
– Простете, мосю Морпа – прекъсна го новият архиепископ на Париж, – но точно там е въпросът. Църквата е длъжна да се намеси. – Строгият, но мелодичен глас увличаше слушателите. Морпа разбра защо цял Париж се стича на проповедите му. – Как свещениците ще учат простите хора в енориите си на морал, как ще ги задължават да спазват Божиите закони, след като кралят не ги зачита?
Морпа се отказа да обяснява втория фактор, който би могъл да откъсне краля от метресата му. Архиепископ Дьо Бомон очевидно умееше да убеждава хората в правотата си. С него в столицата щеше да завее друг вятър – министърът беше убеден в това.
– Вие сте абсолютно прав. Църквата е длъжна да се намеси – повтори тихо Морпа и отново се замисли за собствените си планове. Новият архиепископ също щеше да получи роля в тях.
В края на март приключи първият сезон на театъра. Последното представление се състоя на 18 март и донесе пикантна изненада. Кралят покани съпругата си да гледа пиесата.
Жан научи новината от херцог Дьо Лавалиер и пребледня.
– Божичко, защо точно днес? Ще играем Le Prejuge a la mode. Какво ще си помисли кралицата?
Комедията разказваше историята на мъж, който става за смях пред обществото, влюбвайки се в собствената си съпруга.
– Ирония на съдбата – отговори весело графиня Д'Естрад, която ѝ гостуваше.
Скоро стана ясно, че дофинът и двете му сестри също ще присъстват на представлението, и Жан се почувства още по-зле. Искаше ѝ се да промени програмата, но всички покани вече бяха раздадени, а и беше трудно да променят сцената, декорите и костюмите само за един следобед.
Накрая реши да отиде при херцогиня Дьо Люин, която след въвеждането ѝ в двора изпълняваше ролята на посредница между нея и кралицата.
– Много ви благодаря, че се съгласихте да ми отделите няколко минути... – започна колебливо Жан, щом херцогинята я прие.
Мадам Дьо Люин носеше скромно боне, изпод което се подаваха посивелите ѝ коси. Лицето ѝ излъчваше любезност. По възраст Жан можеше да ѝ бъде дъщеря.
– Заповядайте, седнете. Какво ви води при мен, маркизо? – попита тя и остави гергефа си.
Жан реши да бъде напълно откровена.
– Съжалявам, че ви занимавам с тези неща, херцогиньо, но вероятно знаете за намерението на Нейно Величество кралицата да дойде на театралното представление довечера.
Мадам Дьо Люин кимна.
– По желание на краля. Чух за това. – В гласа ѝ звънна съжаление.