– Недей така, Жан, в Париж се разпространяват памфлети за кого ли не – утеши я Абел, който на следващия ден я посети заедно с Льо Норман дьо Турнем.
Тя поклати глава.
– Не разбирам защо се говорят такива неща за мен.
Льо Норман дьо Турнем вдигна рамене. Като бивш главен данъчен откупчик той беше свикнал с народното недоволство – хората мразеха събирачите на данъци, защото се обогатявали за чужда сметка.
– Времената са тежки, скъпа. Хората мръзнат и гладуват, затова се радват, когато има срещу кого да издигнат глас, за да излеят гнева си – обясни той.
Жан не беше убедена.
– Иска ми се да сте прав – промълви тя и се зае с писмата, наредени върху сребърната табла. Поне днес нямаше анонимно писмо. Затова пък бяха пристигнали две пакетчета. В едното имаше мостри от платове и Жан го остави настрана, за да ги разгледа по-късно. Второто представляваше кутия, в каквито обикновено изпращаха бижу или парфюм. Нито име, нито печат показваха от кого е. Жан огледа пратката от всички страни и внимателно отстрани восъка от шнуровете. Сигурно беше подарък. Непознати хора, надяващи се да спечелят благосклонността ѝ, често ѝ изпращаха подаръци.
Отвори пратката и видя вътре сребърна кутийка, също запечатана с восък. Не намери картичка.
– Странно пакетче... – пошепна тя повече на себе си, отколкото към двамата мъже.
Льо Норман дьо Турнем внимателно наблюдаваше действията ѝ и изведнъж скочи разтревожено.
– Почакайте!
Жан замръзна насред движението.
Без да каже дума, той взе кутийката от ръцете ѝ и я огледа внимателно.
– Щом няма подател, не бива да я отваряте лично.
– Какво ви притеснява?
– Не съм сигурен, но един откупчик на данъци, мой стар приятел, веднъж преживя крайно неприятна изненада с подобно пакетче.
Повикаха Гийом. Льо Норман дьо Турнем му нареди да сложи маска и дебели ръкавици и да отвори кутийката в съседното помещение.
– Наистина, скъпи чичо, намирам, че преувеличавате... – рече колебливо Жан, щом лакеят излезе.
– Може би сте права, но...
Силен гръм от съседното помещение прекъсна думите му.
В първия миг Жан се вцепени от уплаха. После скочи и последва мъжете, изтичали да видят какво става.
Черен дим изпълваше малкия салон. Върху масата, на която Гийом бе отворил кутията, лежаха парченца стъкло. Лакеят свали от лицето си прашната маска и се закашля.
– Съжалявам, мадам...
Очевидно бе ужасен от настъпилия хаос.
– Няма за какво да се извинявате, Гийом – отвърна глухо Жан. – Радвам се, че сте жив и здрав.
– В кутията имаше тъмна фиола. Отворих я и тя експлодира – разказа лакеят, когато се поуспокои.
Льо Норман дьо Турнем разгледа смръщено черния прах, покрил масата.
– Да не пипаме нищо, преди да разберем какво е.
Уплашени от гърма, отекнал в жилището, дотичаха мадам Дю Осе и Валери. Главната камериерка чу последните думи на Льо Норман дьо Турнем.
– Да повикаме ли доктор Кесне, мадам?
Жан едва сега осъзна какво са искали да ѝ сторят и пребледня като смъртник.
– Бързо иди да доведеш доктора! – заповяда мадам Дю Осе, обърната към Валери. Ала момичето не реагира. Стоеше и с широко отворени очи се взираше в почернялата от прах масичка.
– Не ме ли чуваш? Върви да доведеш доктор Кесне!
Най-сетне Валери се отърси от вцепенението си и излезе тичешком.
Луи моментално прекъсна съвещанието си с граф Д'Аржансон и отиде при нея.
– Наистина ли пратката е експлодирала? – попита стъписано той.
Жан кимна. Случилото се беше кошмар, от който се надяваше да се събуди.
– Нямаше подател. Ако не беше мосю Льо Норман дьо Турнем...
Луи стисна ръката ѝ и се обърна към доктор Кесне, който беше настъргал малко прах на лист хартия и го миришеше.
– Смятате ли, че е отрова?
– Не, вероятно не. Само барут. Все пак ще го изследвам, за да съм сигурен.
Луи попипа кутията и рече:
– Граф Дьо Морпа ще се заеме с разследването. Някой от пажовете да го повика. Веднага.
Жан стисна зъби, за да не възнегодува срещу тази заповед. Не искаше графът да я вижда в това състояние, ала той беше министърът, на когото се подчиняваше цялата парижка полиция.
Морпа се появи само след минути и се поклони пред краля. Съобщиха му за случилото се.
– Поверявам случая във вашите ръце, графе. От само себе си се разбира, че разследването трябва да се води под най-строга тайна – заяви кралят.