– Радвам се, че и двете ви харесват, сир.
Погледът му се плъзна по тялото ѝ. Червените шалвари, които се подаваха изпод робата, със сигурност нямаше да се харесат на духовниците в Двора.
Кралят разгледа любопитно наргилетата, внесени от лакеите, и отбеляза:
– Вашето умение да се вживявате в нови роли не престава да ме вълнува, мадам.
– В крайна сметка си оставам една и съща – отвърна тихо тя.
Луи, облечен в скъпи одежди на османски султан, се наведе над нея.
– Тъкмо това ме възхищава у вас, мадам. Всяко ново преобразяване ми показва колко сложна личност сте.
Сигнал на фанфари прекъсна разговора им. Влязоха танцьорките: четири боси млади жени, загърнати в прозрачни воали, дотичаха в салона и веднага се задвижиха в ритъма на музиката – отначало бавно, после все по-бързо.
Луи прегърна Жан, тя се облегна на гърдите му. За момент забрави грижите си и се наслади от сърце на близостта му и на прекрасното представление.
Още не бе преодоляла ужасната случка с избухналата фиола. Макар да се стараеше да се държи както винаги, оттогава проявяваше особена предпазливост и подозираше всеки около себе си. Миналата нощ даже сънува херцогиня Дьо Шатору. Двете пиеха чай и херцогинята ѝ каза с усмивка: "Каквото и да си мислите, скъпа моя, аз бях отровена." Изглеждаше също толкова надменна и превзета като приживе. Жан се събуди, окъпана в пот. Чувстваше се заплашена. Единствено доктор Кесне успя да я успокои поне малко, като я увери, че прахът наистина е бил само барут. Ала Жан продължи да чува шума от експлозията. Някой очевидно искаше тя да трепери от страх и бе успял. Заедно със страха обаче растеше и гневът ѝ. Няма да стоя и да гледам как някой ме клевети, старае се да очерни доброто ми име и да унищожи любовта ми към краля, повтаряше си решително тя.
Усещаше, че съществува връзка между събитията от последните седмици и месеци – анонимните писма, подигравателните песнички, пратката, – и подозираше намесата на граф Дьо Морпа. Беше наивно да вярва, че ще съумее да държи министъра в шах, отдалечавайки го от частния живот на краля. Тъкмо усилията ѝ в тази посока го бяха накарали да я мрази още по-силно. За разлика от граф Д'Аржансон или принц Дьо Конти Морпа никога нямаше да я остави на мира. Щеше да се бори с нея докрай.
Жан си спомни какво ѝ разказа главният полицейски лейтенант. Граф Дьо Морпа изрично му заповядал да спре разследването.
Загледана в ориенталските танцьорки, Жан отпи глътка вино и си каза, че Дворът на "Версай" е твърде малък и двамата с министър Морпа няма да продължат да живеят там заедно.
Гийом пръв откри, че Валери е изчезнала. Сутринта не се яви при главната камериерка и мадам Дю Осе го изпрати да види какво ѝ е.
– Валери! – извика Гийом и почука силно по вратата на стаичката ѝ. – Валери? Тук ли си?
Никой не му отговори и той влезе. Нямаше никого. Леглото беше грижливо оправено, простият дървен кръст си висеше на стената. Униформата на Валери – рокля, престилка, кърпа за раменете и бяло боне – лежеше грижливо сгъната върху завивката. Всички лични вещи на момичето липсваха.
Гийом провери навсякъде. Раклата за дрехи също беше празна. Усещаше се само лек дъх на лавандула. Валери бе изчезнала!
Гийом огледа още веднъж помещението и забеляза върху дрехите плик с цвят на слонова кост. "До маркиза Дьо Помпадур"...
Жан седеше в салона си и разговаряше с абат Бридар дьо Лагард, който се грижеше за библиотеката ѝ. Винаги когато имаше време, вземаше някоя книга и се зачиташе. Вече притежаваше почти три хиляди тома. Още от детството си се радваше на печатното слово, което я отвеждаше в други светове.
– Непременно искам да прочета превода на "Робинзон Крузо" и "История на Кливланд" – рече тя и отметна двете заглавия в списъка, представен от абата. В този момент се появи мадам Дю Осе с писмо в ръка.
– Простете, мадам, но смятам, че трябва да прочетете това веднага.
Жан се уплаши. Лицето на камериерката изглеждаше необичайно развълнувано.
– Случило ли се е нещо?
– Валери е изчезнала – съобщи кратко главната камериерка.
Абат Бридар дьо Лагард се поклони учтиво.
– По-късно ще дойда пак, мадам.
– Благодаря ви, абате – кимна разсеяно Жан.
Мадам Дю Осе изчака духовникът да излезе от салона и подаде плика на господарката си.
– Намерихме го на леглото ѝ. Адресирано е до вас.