– Вие сте велик крал – пошепна тя и го целуна с цялата си нежност.
Гордееше се с него и беше твърдо решена да допринесе, доколкото ѝ бе възможно, за увеличаване на славата и честта му.
47.
Париж, пулсираща столица, пълна с живот, с пъстри улици и уникална смесица от хора от всички краища на света и от всички съсловия. Град, несравним с никой друг. Тук имаше всичко, което човек би могъл да си пожелае, стига да има пълна кесия. Париж беше различен от всички други градове.
Гордо и със съжалително пренебрежение гледаха парижани на хората от провинцията и от чужбина, лишени от привилегията да живеят като тях на пъпа на света. Защото в Париж се раждаха всички духовни и художествени течения на Европа, тук се правеха най-важните открития и всеки парижанин беше свидетел как се върти колелото на историята.
Напълно естествено беше хората от този град да се интересуват страстно от всяка новост. В кафенетата, по улиците, пазарите и площадите, на пейките в парковете се събираха жени и мъже, за да обсъждат последните новини, да клюкарстват, да разпространяват слухове и анекдоти, дошли от Двора или от Правосъдната палата. Най-усърдно разпространяваха слухове и анекдоти хилядите секретари, лакеи и куриери на вишестоящите, а народът на Париж ги разнасяше из града.
"Тъкмо там е проблемът", установи тази сутрин главният полицейски лейтенант и се намръщи недоволно, докато четеше поредния доклад на агентите си. Начините за комуникация в града трудно се разгадаваха – и това се отнасяше както за слуховете, така и за разпространението на подигравателните песнички по адрес на маркизата. Случаят, изложен от един агент, би могъл да послужи за образец. Преди седмица полицията арестува двама 382 студенти – някой донесъл, че са говорили злонамерено за Двора и са рецитирали клеветнически стихове. Полицията си имаше доста ефикасни методи на разпит: заплашиха младежите, че ако не кажат откъде е стихотворението, рецитирано от тях, ще ги смятат за автори на подигравателните куплети. В случая обаче се наложи да арестуват все нови и нови заподозрени: двамата студенти получили стихотворението от свой колега, той от свой приятел, той пък от млад преподавател, който пък го взел от някакъв абат, а той го видял на писалището на един от своите събратя – и така до безкрай, без да се стигне до истинския автор.
Нарастващият брой памфлети изправяше Берие пред сериозен проблем – точно сега, когато работата му бе допълнително затруднена поради факта, че граф Дьо Морпа недвусмислено му бе забранил да преследва авторите на подигравките срещу маркизата. Налагаше се да действа много предпазливо, затова продължи разследването само с няколко доверени агенти, а официално заяви, че преследва единствено клеветниците на Негово Величество.
В кабинета влезе Жак, един от доверените му хора.
– Простете, мосю Берие, но току-що пристигна вест от таен агент с указание за мястото, където днес следобед ще има изпълнение на уличен певец.
Берие застана нащрек. Лошото му настроение отлетя в миг. От седмици очакваха такъв случай.
– Незабавно изпратете полицаи. Инкогнито, разбира се.
Феро се чувстваше уморен. През нощта пи много, и то тежко, силно вино – това се оказа първата му фатална грешка за деня. Миналата вечер в кръчмата "Льомонтие" някакъв непознат му връчи нови текстове, стихчета и карикатури, за да ги разпространи по улиците. Заплащането беше повече от щедро, Феро гуля цяла нощ и не се прибра вкъщи, поради което носеше у себе си всички текстове, карикатурите и парите – втората фатална грешка за деня.
Сутринта изпълни песните на площада недалеч от Конския пазар. Навсякъде вонеше на конска тор, но Феро не се плашеше от миризмите, пък и площадът беше много оживен. Повечето хора се спираха, слушаха песните му, смееха се. Публиката се състоеше главно от оборски ратаи, слугини, кочияши, улични продавачи и просяци.
Както винаги, Пиер раздаваше текста и следеше за полицаи. Феро се вдъхновяваше все повече.