Ръкоплясканията го опияниха и той продължи като в транс. Затова със закъснение чу виковете на Пиер, който от доста време му правеше отчаяни знаци.
– Полиция! Полиция!
Тук Феро извърши третата си грешка – вместо мигом да потъне в тълпата, той се огледа слисано, защото никъде не се виждаха униформени. Много късно забеляза четирима мъже, облечени като обикновени граждани, застанали сред слушателите. В този миг те извадиха шпагите си и единият хвана момчето.
– Пуснете ме! – изпищя Пиер и се опита да се отскубне, но полицаят го държеше здраво. – Не!
Паникьосан, Феро изпусна лютнята. Нямаше как да помогне на момчето. Скочи от зида, където бе застанал, с намерение да избяга.
Хората се разпръсваха уплашено. С ъгълчето на окото си Феро забеляза двама с шпаги, които вървяха право към него с мрачни лица. Направи остър завой и вместо надясно към кметството, хукна наляво към Сена – четвъртата и най-страшната му грешка, защото веднага зад ъгъла едва не се набучи на острието на блестяща шпага. Спря като закован. В следващия миг някой го улови изотзад. Бе попаднал в капан!
Полицейският лейтенант изтърси върху писалището си съдържанието на торбата, която агентите му откриха у певеца. Намерените днес веществени доказателства бяха повече от всички събрани досега. Текстове на песни и стихотворения в десетки копия, карикатури, изобразяващи краля, вързан с верига за маркиза Дьо Помпадур и братя Пари. Берие се уплаши.
Отведоха певеца в Бастилията и го подложиха на разпит. Не се церемониха много с него, обвиниха го в тежки престъпления, но той упорито твърдеше, че му плащат, за да разпространява песните и текстовете. Не знаел кой му плаща, но бил убеден, че е благородник. Арестуваха и собственика на кръчмата "Льомонтие", ала той отрече да има нещо общо с певеца, Феро обаче заяви друго: именно кръчмарят го свързал с така наречения му работодател. Първоначално агентите приеха версията на уличния певец като измишльотина, за да се спаси от доживотен затвор. Но торбичката със златни монети ги опроверга. Главният полицейски лейтенант подреди блестящите луидори на купчинки и ги загледа замислено. Невъзможно бе уличният певец да ги е спечелил с труда си. Освен това печатането на стиховете и карикатурите струваше много пари.
Веществените доказателства – а и инстинктът му – казваха, че Феро говори истината. Певецът е бил нает от посредник на човек, който много е внимавал следите да не стигнат до него.
Берие сложи и последния луидор върху купчинката и въздъхна. Дългът му изискваше веднага да уведоми министъра. "Ще му докладвам по-късно", реши той, грижливо събра копията от стиховете и карикатурите, добави монетите и отнесе всичко със себе си.
Жан стисна до болка облегалката на стола. Не беше в състояние да откъсне поглед от отпечатаната карикатура: кралят, вързан с верига за нея и братя Пари. Намираше се в кабинета на Пари дьо Монмартел.
После взе едно от стихотворенията, но веднага го остави настрана и продължи да прелиства купчината. Никога не беше виждала толкова много копия наведнъж. Идеше ѝ да заплаче.
Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем я наблюдаваха тревожно. Банкерът ги бе поканил да го посетят (поради службата си Льо Норман дьо Турнем живееше във "Версай"), като ги бе помолил да побързат. Жан знаеше, че той постъпва така само когато се е случило нещо наистина важно, но не беше очаквала тази купчина клеветнически стихове и карикатури.
Странно, ала днес не се чувстваше нито наранена, нито обидена. Усещаше само как в гърдите ѝ се надига студен, непримирим гняв. Този път няма да прости на хората, осмелили се да я клеветят по този отвратителен начин. Които и да бяха, те създаваха у народа изопачена, фалшива представа за нея и на всичкото отгоре представяха краля като слаб, безволев владетел. Обида на величеството представляваше тежко престъпление и тя се надяваше полицията да открие извършителите, а съдът да ги осъди да прекарат остатъка от живота си в Бастилията. Досега не беше мислила по тази начин и сама се учуди от твърдостта си.
– Заловихте ли човека, осмелил се да напише и да нарисува тези неща? – обърна се тя към главния полицейски лейтенант.
Мосю Берие, застанал с учтиво сведена глава, вдигна поглед.
– Да, заловихме уличния певец, който изпълняваше тези отвратителни песнички и раздаваше текстовете им на слушателите. Но аз се съмнявам, че именно той е авторът на песните и карикатурите.
Жан изненадано вдигна вежди.
Берие смутено премести тежестта на тялото си от единия крак върху другия.