Каретата мина през златната порта и зави наляво към министерското крило. Морпа се уви в наметката и слезе. Каква беше изненадата му, когато бе посрещнат от швейцарски гвардейци.
– Негово Величество кралят желае да ви види незабавно, графе!
Министърът кимна спокойно. Същевременно умът му работеше трескаво – сигурно имаше причини за това изненадващо повикване! Първо помисли, че е станало някакво политическо събитие – но тогава кралят щеше да помоли да го види, не да пожелае. Думата "желае" означаваше, че Луи е ядосан или го обвинява в нещо – а това би било наистина ужасно. Така размишляваше Морпа, докато вървеше с бързи крачки след швейцареца през коридорите на двореца.
Стомахът му се присви от лошо предчувствие. Нямаше ни най-малка представа защо Луи го е повикал, но с влизането в частния кабинет на краля изпита чувството, че е попаднал в капан. В кабинета, освен краля, бяха и мадам Помпадур, и мосю Берие. Писмото на главния полицейски лейтенант! Защо, защо му писа да чака? Глупава постъпка. Трябваше веднага да тръгне обратно.
Жан проследи с тайно задоволство как усмивката замръзна върху устните на министъра, щом видя нея и Берие.
– Ваше Величество!
Луи кимна ледено.
– Очаквах да се върнете по-рано, мосю!
– Моля за прошка, Ваше Величество, но... стана злополука – отвърна смутено Морпа.
Жан го погледна изненадано. Беше сигурна, че лъже. След хладния прием от страна на Луи отговорът му беше чисто интуитивен.
Луи кимна и посочи към масата, където бяха наредени стихове, текстове на песни и карикатури.
– Както чувам, тези памфлети се появяват в Париж не за първи път! Защо трябваше да науча за тях едва днес, графе? – попита остро той.
Морпа хвърли кратък поглед към масата.
– Извинете ме, Ваше Величество, но не исках да ви безпокоя излишно с подобни глупости.
– Как си позволявате да премълчавате пред мен, че народът се осмелява да се подиграва на своя крал и да го осъжда, мосю Морпа?
Кралят почти не бе повишил глас, но говореше така авторитетно, че всички присъстващи в кабинета се уплашиха. Очите му се присвиха, горната устна леко се издаде напред. Луи беше бесен от гняв, но не защото министърът му не го бе уведомил, а защото не можеше да повярва, че простият народ се е одързостил да изказва мнението си за своя крал и господар.
– Простете, сир, но не вие сте обект на народното възмущение – Морпа хвърли пренебрежителен поглед към Жан и продължи: – Народът не понася лукса, в който живее маркизата, и не иска да търпи повече безумното ѝ прахосничество. Защото народът гладува. Обикновените хора страдат от последствията на войната...
Как смееше! Жан се обърна като ужилена. Очите ѝ изпускаха искри.
– Никой не знае по-добре от вас, графе, че това са злостни клевети!
Морпа вдигна рамене.
– Прощавайте, маркизо, но аз не съм в състояние да преценя кое е клевета и кое – не. Народът не обича метресите на Негово Величество, защото е дълбоко привързан към своя крал и неговата законна кралица.
Жан изгуби контрол над себе си.
– Забравяте се, мосю!
Графът спокойно наклони глава.
– Сигурно защото казвам истината, маркизо.
Луи, който досега бе гледал през прозореца, се обърна към присъстващите.
– Достатъчно, мосю Морпа. – Тонът му беше леден. – Честно казано, вие оставихте у мен впечатлението, че вече не контролирате град Париж. Надявам се постът, който заемате, да не ви претоварва. Намерете авторите на тези памфлети и ги арестувайте по възможност най-скоро! Казвам ви го във ваш собствен интерес.
Морпа се поклони дълбоко.
– Разбира се, Ваше Величество.
Когато се надигна и удостои Жан със зъл поглед, тя отново разбра, че в Двора няма място и за двамата.
След излизането на граф Дьо Морпа и мосю Берие Луи седна зад писалището си, за да отговори на писмо от граф Д'Аржансон. Само напрегнатото му чело показваше, че все още е гневен. Жан събра смелост и отиде при него.
– Позволете да ви кажа нещо, сир...
Погледът му веднага се стопли.
– Не искам да се притеснявате от грубите приказки на Морпа. Той ще намери извършителите, уверявам ви!
– Не е това... Сир, аз знам доста отдавна за тези памфлети.
– Знаели сте и не сте ми казали нищо? Защо?
Жан закърши ръце. Луи отново говореше като крал и това я изваждаше от равновесие.
– По същата причина, която спомена министърът. Защото омразата и враждебността в песните, стиховете и карикатурите засягат мен.