– Не ви разбирам, Ваше Величество – обади се след малко Ришельо. – Конфликтът с англичаните няма как да бъде избегнат. Спомнете си отвъдокеанските ни колонии.
Кралят изтри устата си със салфетка, украсена с герба му, и отговори с любезна усмивка:
– Оценявам високо военните ви успехи, мосю Ришельо, и много държа на съветите ви, но въпросът е приключен. Няма да променя решението си – сложи ръка върху рамото на херцога и заключи: – Освен това не е редно да досаждаме на дамите. По-добре да сменим темата.
– Прав сте, сир – поклони се учтиво Ришельо.
Младата графиня Дьо Монморанси, за която всички говореха, че е най-новото завоевание на херцога, се усмихна кокетно.
– О, ние много се интересуваме как господата решават съдбините на Европа – изчурулика тя и хвърли закачлив поглед към краля с впечатляващо сините си очи. В отговор Луи се усмихна.
Още по време на лова графинята се постара да привлече вниманието му. Жан се учуди как така не я е забелязала досега в Двора и си обеща да я държи под око. Забеляза, че принцеса Дьо Роан е видяла смръщването ѝ и се усмихва злобно, затова побърза да отвърне глава. Няма да отговори на предизвикателството на тази змия.
След закуската участниците в лова отново възседнаха конете. Жан помилва шията на своята бяла кобила, нахлузи ръкавиците и пое камшика от ръцете на пажа. Тъкмо щеше да възседне коня и чу гласа на Морпа зад близкото дърво.
– Е, мосю Ришельо, кралят изглежда най-сетне е разбрал къде е истинският ви талант – в любовните приключения с дамите.
– Целият свят знае, че вие имате съвсем други предпочитания, мосю Морпа – отговори небрежно херцогът.
Жан чу шум и само след миг конят на Ришельо изскочи иззад дървото. Жан се отдръпна уплашено. Пажът едва успя да задържи бялата кобила.
Ришельо стегна юздите на черния си жребец и я погледна пронизващо.
– Маркизо.
– Херцоже...
Жан се смути ужасно, защото той очевидно смяташе, че тя е подслушала разговора му с Морпа. Херцогът подигравателно изкриви уста, обърна се настрана и препусна по пътеката.
Жан го проследи със замислен поглед. Колко различни бяха безполовият граф Дьо Морпа и едрият, мъжествен херцог Дьо Ришельо! Пълна противоположност не само външно, но и по характер. Позициите и властта им в Двора също се различаваха. Морпа дължеше всичко, което беше, на заемания пост и на дългата си вярна служба като министър, докато Ришельо разполагаше с огромно влияние само благодарение на приятелството си с краля и на личното благоволение на Луи.
Жан потегли в бавен тръс, питайки се дали тлеещият конфликт между двамата мъже не би ѝ помогнал по някакъв начин в битката срещу Морпа. От гърдите ѝ се отрони въздишка. Трябваше да намери начин да отстрани министъра, преди той да е нанесъл следващия си удар.
Херцог Дьо Ришельо не престана да занимава мислите ѝ. След завръщането си от Генуа той съвсем естествено застана на предишното си място до краля, сякаш беше едно от старите му ловни кучета. Дамите отново започнаха да го преследват. Жан наблюдаваше как млади придворни се тълпят около него, ахкат и охкат и го молят да им разказва още и още за военните си подвизи. Херцогът явно си бе поставил за цел да намери нова метреса на краля. Жан следеше с интерес как след завръщането му в Двора нахлу цяла армада от млади красавици. Ришельо очевидно се надяваше Луи да не устои на прелестите им и много скоро да замени сегашната си метреса с друга.
Това не я тревожеше особено. Беше сигурна в чувствата на краля и вярваше, че нито една от неопитните млади дами не е опасна за нея. Не и след радостната вест, която ѝ съобщи доктор Кесне. Отново беше бременна и това я направи безмерно щастлива. Луи се зарадва не по-малко от нея и тя откри в радостта му най-голямото, най-прекрасното потвърждение на любовта му към нея. Щастието я обграждаше като с ореол и тя изглеждаше по-красива отвсякога.
"Май ще се наложи херцогът да измисли нещо по-добро, за да ме отстрани от мястото ми", помисли си тя една вечер, докато го наблюдаваше. Стоеше зад Луи, който играеше карти с херцог Д'Айен, принц Дьо Конти, дофина и графиня Дьо Шеврьоз. Ришельо се появи с две дами – млади и много красиви – и се запъти право към масата на краля.
Луи посрещна триото с усмивка.
– О, херцоже, радвам се да видя, че войната не ви е лишила от способността да се радвате на живота.
– Както знаете, Ваше Величество, аз не обичам да се лишавам от нищо.