Въпреки това сърцето ѝ подсказваше, че той страда от недоволството на парижани.
– Ох, сир, парижани са капризни. Държат се като малки деца, на които са отнели играчката – опита се да го успокои тя по-късно през нощта.
И двамата не можеха да заспят. Загърнати в дебели наметки, излязоха на терасата, за да погледат звездите. Жан се притисна към своя крал и нежно помилва бузата му.
– Знам... – той улови ръката ѝ и целуна меката длан. – Но ние искаме децата ни да са щастливи, нали?
– Прав сте, но не е възможно винаги да изпълняваме желанията им. Правим някои неща за тяхно добро, но те не го разбират.
Луи се усмихна благодарно. Носеше тежък товар и отговорност, ала го приемаше като своя съдба. Жан усещаше колко е самотен и много искаше да му помогне, същевременно обаче съзнаваше колко по-различен е той от другите хора. Луи я прегърна и двамата мълчаливо вдигнаха глави към звездите.
50.
Белият кон, най-кроткият от двайсетте коня на маркизата, носеше името Албоен. Добродушен, вече на години, той не се стараеше да се доказва, както твърдеше конярът Себастиен. В момента той стоеше пред бокса му в средата на конюшнята и белият жребец нетърпеливо го побутваше с муцуна.
– С възрастта ставаш все по-лаком, драги – ухили се Себастиен и извади от джоба на палтото си ябълка. После нахлузи юздата на коня, сложи му дамско седло и затегна ремъците.
– Себастиен! Къде си се скрил? – извика нетърпеливо главният коняр, който чакаше отвън.
Себастиен въздъхна. Какво пак беше сгрешил? Излезе тичешком в двора и видя Августин, главния коняр, да стои под навеса с гневно изражение и ръце, опрени на хълбоците.
– Защо още не си разходил Персивал? И конюшнята още не е почистена! Как, мислиш, ще реагира ротмистърът, като види какво става тук?
Себастиен кимна нещастно.
– Много съжалявам, но ротмистърът ми заповяда първо да оседлая Албоен, защото маркизата желае да излезе на езда.
– Колко време ти трябва, за да оседлаеш един кон? Побързай, ако обичаш – изръмжа главният коняр; очевидно не желаеше да признае, че не е бил осведомен за това нареждане. – Хайде, какво чакаш!
Себастиен се върна с бързи крачки в конюшнята. Знаеше, че ако не побърза, ще си има ядове с ротмистъра, а това беше далеч по-неприятно от вечните критики на главния коняр.
Влезе в помещението и се затича към бокса на Албоен, ала чу шум от падаща кофа. Обърна се стреснато: една сянка бързо избяга навън. Какво ли беше това?
Белият кон изглеждаше неспокоен.
– Уплаши ли те някой, добричкият ми? – попита съчувствено Себастиен. Учуди се, защото обикновено Албоен не реагираше страхливо на шумове.
Даде му още една ябълка и го изведе на двора. Споменът за преобърнатата кофа бързо изчезна от главата му.
Просторният парк изглеждаше наистина величествен. Жан и Луи яздеха бавно по широката алея, следвани от личните кралски гвардейци. Феличе и Цезар тичаха наоколо и лаеха весело. Артур и Силви, любимите кучета на краля, не се отделяха от господаря си.
– Сигурна ли сте, че не е много уморително за вас? – попита Луи и Жан се усмихна.
– О, не, та ние едва се движим! Албоен е най-спокойният ми кон – отговори тя, макар днес белият жребец да изглеждаше малко нервен. Тя го помилва по шията и отново зарея поглед към безкрайния хоризонт, който я успокояваше.
– Свежият въздух явно ви се отразява добре – Луи помилва розовата ѝ буза.
Да, Жан се радваше, че е навън. В последно време проявяваше голяма чувствителност към миризми. Десетките парфюмирани и напудрени хора в двореца ѝ причиняваха гадене и понякога се опасяваше да не припадне. Доктор Кесне я уверяваше, че това е напълно нормално за жена в нейното състояние, но Жан не си спомняше да е реагирала така, докато беше бременна с Александрин.
– Ще възложа на Машо д'Арнувил да започне работа върху данъчна реформа – съобщи неочаквано Луи.
Жан отново помилва Албоен, ала жребецът нервно разтърси глава.
– Вероятно ще замените десятъка с друг данък?
Финансовите проблеми на страната не бяха тайна за никого.
Генералният контрольор на финансите също бе разговарял с нея по въпроса. Кралят се намираше в трудно положение: от една страна, на народа бе обещано с настъпването на мира да бъде премахнат военният данък десятък, от друга обаче, задлъжнялата държава спешно се нуждаеше от нови постъпления.
– В известна степен да. Мисля за по-малък данък, разпределен по друг начин.
Жан се учуди безкрайно.
– Наистина ли смятате да обложите с данък първото и второто съсловие?