– Ще минат няколко седмици, докато си възвърнете силите, маркизо.
Жан се взираше втренчено в парченцето метал, причинило нещастието ѝ.
– Не мога да повярвам – промълви беззвучно тя.
– Ако ми позволите тази забележка, маркизо, смятаме, че оттук нататък трябва да сте много предпазлива – каза главният полицейски лейтенант.
Жан кимна безмълвно.
– Най-добре се погрижете някой да опитва ястията и напитките ви. Поне за известно време. За всеки случай – подкрепи го Льо Норман дьо Турнем.
Пастрокът ѝ и Пари дьо Монмартел пристигнаха във "Версай" заедно с мосю Берие веднага щом разбраха как е станала злополуката.
– Ще ви задам един въпрос, мосю – обърна се Жан към главния полицейски лейтенант, – и ви моля да ми отговорите честно. Вярвате ли, че зад покушението срещу мен стои граф Дьо Морпа?
Берие се поколеба за миг, но кимна.
– Всички улики сочат към него, маркизо. За съжаление обаче не разполагаме с еднозначни доказателства.
– Много ви благодаря за откровеността, мосю Берие.
Полицейският лейтенант се сбогува и Жан остана сама с двамата си довереници. Реши да говори направо.
– Кралят ми каза, че е готов да махне граф Дьо Морпа от Двора, но се нуждае от основателна причина.
– Може би не е зле да се съюзите с някого от противниците му в Двора – предложи след кратък размисъл Пари дьо Монмартел.
Жан разбра веднага за кого става дума и всичко в нея се възпротиви.
– Сериозно ли смятате, че е добре да вляза в заговор с херцог Дьо Ришельо?
Пари дьо Монмартел вдигна рамене. Личните отношения не го вълнуваха особено.
– И защо не? Той е най-сериозният противник на Морпа в Двора – усмихна се многозначително и добави: – Знаем какъв труд полагат шпионите му, за да открият грешки в работата на Морпа като министър.
– Мосю Пари дьо Монмартел е прав – подкрепи го решително Льо Норман дьо Турнем.
Жан беше готова да заплаче. Припомни си надменната усмивка и дръзките погледи на Ришельо и потрепери. Беше в двора повече от три години, а той продължаваше да се отнася към нея като към евтина парижка проститутка, готова да преспи с всекиго за няколко ливри. "Приемете комплиментите ми, маркизо. Не очаквах да ви заваря още в Двора при завръщането си." Не! Няма да го моли за помощ! Та тя не може да го понася!
От друга страна обаче... Съюзът с Ришельо откриваше много възможности.
Наистина ли шпионите на херцога следят всяка стъпка на Морпа? Думите на Пари дьо Монмартел не излизаха от ума ѝ.
Следобед двамата с краля излязоха да се поразходят в градината на малкия ермитаж край Драконовата порта. Луи стисна ръката ѝ и измери с тревожен поглед хлътналото ѝ лице.
– Добре ли сте? Още сте доста бледа.
– Много по-добре съм – побърза да отговори Жан. – Доктор Кесне смята, че съм бледа, защото съм изгубила много кръв.
Опита се да се усмихне, но усети металното острие върху кожата си и потрепери. Обзе я силно желание да разкаже всичко на краля, но осъзна, че няма да успее да го убеди. Липсваха ѝ доказателства за вината на Морпа. Подозрението щеше да падне върху бедния Себастиен, който не би могъл да се защити.
Луи кимна замислено.
– Искам да се храните по-добре.
Жан се намръщи многозначително.
– Значи ме намирате за мършава?
Луи се засмя облекчено.
– Не, скъпа моя. Много добре знаете, че каквато и да сте, аз ви намирам за най-красивата жена на света.
Жан изпита известно съмнение. Беше отслабнала и продължаваше да губи килограми. Изпитваше страх да не би някоя жена с пищни форми да привлече Луи. Едва потисна тежката си въздишка. Сигурно беше нервна само защото последствията от спонтанния аборт държаха краля далеч от леглото ѝ.
Той я прегърна и я привлече към себе си.
– Много искам да оздравеете бързо и да възстановите силите си.
Думите му я успокоиха, ала дълбоко в себе си знаеше, че ще оздравее истински едва когато граф Дьо Морпа изчезне от Двора.
Започна да наблюдава тайно херцог Дьо Ришельо. Отбелязваше много точно и най-дребните му сблъсъци с Морпа, пренебрежителното свиване на устните, когато той влизаше в салона, задоволството, когато кралят хокаше своя министър. Пари дьо Монмартел се оказа прав – зад жестовете на Ришельо прозираше нещо повече от враждебност. Той мразеше Морпа, макар умело да прикриваше чувствата си под високомерната маска на потомствен аристократ, който стои много по-високо от графа.