Как да го накара да ѝ помогне? Точно него! Жан си спомни един от принципите на маршал Дьо Сакс: моментът на изненадата е най-важната предпоставка за успешно нападение. Най-добре лично да посети херцога. Сложи си малко руж, за да прикрие бледината на бузите си, и излезе от покоите си.
– Съжалявам, но в момента мосю Дьо Ришельо не желае да бъде обезпокояван – заяви лакеят. Очевидно не я позна, защото лицето ѝ беше скрито под дантелено було.
– Сигурна съм, че херцогът ще ме приеме – отговори спокойно Жан и му подаде запечатан плик.
Лакеят изчезна. Тя имаше достатъчно време да разгледа креслата и двата лакирани китайски скрина в преддверието, в отлична хармония с яркочервените завеси и тежкия гоблен на стената. "Този мъж има вкус, трябва да му го призная", помисли си с усмивка Жан.
– Моля мадам да ме последва – покани я лакеят и тя тръгна след него по широк коридор с множество врати. За Версайските условия херцогът разполагаше с просторно и удобно жилище и мнозина му завиждаха за това.
От близкия салон долетя звънък женски смях и Жан изкриви уста. Естествено. С какво друго би могъл да се занимава Ришельо по това време на деня... Лакеят я въведе в малък салон.
Херцогът не я остави да го чака дълго. Появи се по домашен халат, без яка и шалче. Жан изпита облекчение, като видя, че поне носи панталон до коленете и чорапи.
– Моля да ме извините за небрежния вид, мадам, но тъкмо бях зает...
– О, съжалявам, че ви попречих.
– Няма нищо. Несъмнено ще мога да си доставя същото удоволствие и по-късно – отговори той с подигравателна усмивка.
Жан вдигна булото и за момент в погледа на херцога се мярна несигурност. Не беше обичайно кралската метреса да дойде в апартамента му рано следобед. Все пак той бързо си възвърна самоувереността.
– Горя от желание да узная на какво дължа тази висока чест да ме посетите в жилището ми, мадам.
Херцогът посочи шафрановожълтия диван и небрежно приседна в креслото насреща ѝ.
Жан се усмихна, доволна от водещата си роля.
– Дойдох при вас, херцоже, защото вярвам в нашия общ интерес.
– Сериозно? – ухили се дръзко мъжът. – Нямах представа, че сте готова да изневерите на краля. С което в никакъв случай не отричам абсолютната ви способност да задоволявате двама любовници.
Жан пренебрегна думите му.
– Имам предвид граф Дьо Морпа.
Херцогът наостри уши.
– Какво ви е накарало да предположите, че имаме общ интерес по отношение на тази личност?
Скръсти ръце пред гърдите си и Жан неволно се възхити на необикновения осмоъгълен рубин, който грееше върху пръстена му. Беше го наследил от правуйчо си, кардинала, а той, от своя страна, го бе получил в дар от Луи XIII.
– Хайде да си спестим този театър, мосю. Знам, че изгаряте от желание граф Дьо Морпа да се махне от Двора. Вашите шпиони от доста време се опитват да открият слабости в работата му, по-специално в ръководството на кралската флота. Аз... аз искам да ви подкрепя.
Ришельо не се опита да скрие смайването си.
– И как ще изглежда вашата... подкрепа? – попита той.
Жан въздъхна недоволно. Всяка дума в устата на този човек звучеше като намек за интимност.
– Ще се погрижа кралят да бъде уведомен незабавно и по правилния начин за всичко, което откриете в ущърб на министъра.
– Това мога да го направя и аз, маркизо.
Жан се усмихна едва забележимо.
– Лъжете се, мосю Дьо Ришельо. Да бъдем честни: кралят ви цени като близък приятел, но много лесно би ви заподозрял в нелоялност, ако разкритикувате министъра му, права ли съм?
Ришельо кимна мрачно и се наведе към нея.
– Някой казвал ли ви е колко е опасно да се месите в тези отношения? Въпреки красотата ви...
– За съжаление се оказа, че е много по-опасно да не се меся в тези отношения – отговори твърдо Жан и се надигна.
Ришельо скочи и застана пред нея.
– Ще помисля върху предложението ви, мадам. – Поклони се, целуна ѝ ръка и я задържа в своята. – Ами ако ви доставя желаните сведения и в замяна поискам една нощ с вас? Ще ми дадете ли една нощ срещу прогонването на министъра? – Очите му светнаха дръзко.
Жан издърпа ръката си с ледено изражение. Ришельо избухна в луд смях.
– Опасявам се, че не сте готова, маркизо. Много жалко, защото щяхме да се забавляваме отлично. Явно в най-дълбоката си същност вие си оставате малката буржоазка, каквато бяхте.
Жан също се засмя.
– Сигурно сте прав, херцоже – отвърна тя и го дари със загадъчна усмивка. После спусна булото над лицето си и излезе от салона.