Жан се засмя доволно. "Кой би помислил, че един ден общият интерес ще ни направи съюзници", каза си тя, докато седеше пред огледалото и се взираше в бледото си лице. Закашля се мъчително и се уплаши. Злополуката, абортът и напрежението от последните седмици бяха оставили видими следи. От няколко дни страдаше от настинка, но се надяваше да се оправи бързо, защото вече спеше спокойно и дълбоко, без да се страхува от нищо.
– Пристигна доктор Кесне, мадам – съобщи госпожа Дю Осе.
Жан кимна и потисна новия пристъп на кашлица, докато вървеше към паравана, за да се съблече с помощта на камериерката.
– Как сте, доктор Кесне? – попита тя, когато след малко се появи с разхлабен корсет и само по фуста.
– Благодаря, добре съм, маркизо.
Докторът извади инструментите от чантата си, изправи се пред пациентката и я измери с изпитателен поглед.
– А вие как сте? – попита той и започна прегледа.
– Добре съм, само малко съм настинала – отговори Жан и седна на тапицирания стол.
– Нужно е да почивате повече, маркизо – настоя лекарят, щом приключи с прегледа. – Кашлицата ви изтощава допълнително.
Жан отиде отново зад паравана, за да се облече.
– Опитвам се, доктор Кесне, но нали знаете какъв е животът в Двора. Вечери, празненства, приеми, пътувания, вечният церемониал... Трудно е да откраднеш няколко часа за почивка.
Излезе иззад паравана и даде знак на камериерката да ги остави сами.
– Тялото ви се нуждае от почивка, за да се възстанови – обясни лекарят и ѝ подаде чаша с разтвор от стрити на прах билки. Жан послушно ги изпи до дъно.
– Организмът ви е много отслабнал, маркизо. Като ваш лекар съм длъжен да ви предупредя, че всяка следваща бременност ще е не само крайно рискована, но и безотговорна.
В първия момент Жан не разбра точния смисъл на думите му. В следващия се уплаши като малко момиче.
– Преувеличавате, за да ме накарате да почивам повече, нали докторе?
Лекарят поклати глава и въздъхна.
– Не, маркизо. Говоря съвсем сериозно. Ако забременеете още веднъж, ще платите с живота си.
Жан изохка стреснато. Нещо в нея сякаш се пръсна на хиляди парченца. След аборта се страхуваше, че вече не е в състояние да износи дете, но никога не бе допускала да се стигне дотам доктор Кесне да ѝ забрани да забременява. "Той просто е свръхпредпазлив", опита се да се успокои тя, ала дълбоко в себе си знаеше за настъпилата в тялото ѝ промяна. Все още не беше напълно възстановена, не се чувстваше силна и бодра като преди. Въпреки това отказа да признае истината. Лекарите също бяха хора, те също можеха да се излъжат! Често се случваше да предричат, че някой ще умре, а той се възстановяваше от тежката болест и напук на тях живееше още много години. Или обявяваха някоя жена за ялова, а тя раждаше по няколко деца. Доктор Кесне сигурно се лъжеше и за нея.
Жан беше готова да се разплаче. Толкова силно желаеше да има дете от Луи – повече от всичко друго на света! Ако умре при раждането... е, добре, значи такава ѝ е била съдбата. Всяко раждане беше опасно за живота на майката и бебето. Въпреки това ще опита всичко, за да забременее отново.
– Кралят не бива да узнае в никакъв случай – рече настойчиво тя. – Обещавате ли ми да мълчите?
Лекарят кимна примирено. Очевидно съобразяваше какво става в главата ѝ.
– Разбира се, мадам.
Нито тя, нито той забелязаха как пред полуотворената врата бавно се отдръпна една сянка – стъпка по стъпка, без ни най-малък шум...
След представлението на "Комеди Франсез" придворните се събраха в Салона на Венера, където им сервираха освежителни напитки. Херцогиня Дьо Бранка разговаряше с херцог Дьо Ришельо, но междувременно хвърли замислен поглед към маркиза Дьо Помпадур и графиня Д'Естрад в другия край на салона. Напоследък забелязваше промяна в отношението на графинята към маркизата. Съвсем дребни признаци, без особено значение, ала острият ѝ поглед не я лъжеше: графинята се мръщеше открито зад гърба на кралската метреса; по лицето ѝ се изписваше задоволство, чуеше ли някой да злослови по адрес на приятелката ѝ; изкуственото дружелюбие при разговорите ѝ с маркизата – всичко това свидетелстваше за промяна.